— Те не са могли да предположат, че се досещате. Сам казвате, че е направено професионално.
— Защо — „те“? — попита Богданов, след като помълча.
— Обикновено така се казва. Може и в единствено число. Ястреба не е предполагал.
— Това е първата му грешка — на Ястреба или на някой друг. А втората — че ми поискаха автомата.
— Кой?
— Моят пряк шеф, полковник Холмец.
— И вие предадохте ли го?
— Доложих на полковника за случилото се.
— Кога стана това?
— Завчера. Засуетиха се по повод на вашето пристигане.
— Не сте ли рискували, Алексей Иванович?
— Не, не съм. Цял живот сме заедно с него. Ако не беше Холмец, май нямаше да се сетя да дойда при вас.
— Полковник Холмец… Не е ли учил в Академията на МВР?
— Тъй вярно. Там сте му водили семинар по криминалистика.
— Да, от време на време преподавам в Академията — каза Турецки. — Сега водя курс по предварително следствие.
— И Холмец ви е запомнил.
— Изглежда, той е получил от някого указания да изземе оръжието?
— От заместник-началника на краевото УВР.
— И къде е сега автоматът?
— У мен — отвърна спокойно Богданов.
— И можете да го покажете?
Богданов разтвори сакото си. Турецки видя късоцевен автомат с подвижен приклад, грижливо прикрепен към тялото с ремъци.
— Ще разрешите ли да погледна, Алексей Иванович?
— Моля.
Александър дълго се взира в номера, отмести автомата настрани и поклати глава:
— Какво око имате! Като Левша6!
— Онзи, дето подковавал бълхите? Спомням си.
— Значи дойдохте при мен по съвета на полковник Холмец. Правилно ли съм ви разбрал?
— Правилно. Там е работата, че вече се разшумяха за бягството на Фьодор Степанович. И то казаците от Степное. Селото…
— Знам го. Фьодор Степанович вече е там, при брат си.
— Никой не знае точно откъде е избягал, кой го е отвлякъл. Но се вдигна шум. Не веднага, а след като семейството на Супрун поживя два-три дни в Степное. И ние с Холмец започнахме да разсъждаваме. Щом е избягал, значи някой го е държал насила, имало е охрана. А охрана без оръжие няма. И решихме за известно време да задържим автомата.
— Сигурно заместник-началникът на УВР се е поинтересувал от изпълнението на заповедта?
— Холмец нищо не е казвал, пък аз нищо не съм питал. В този момент пристигнахте вие. За всеки случай взех автомата от сейфа, нося го със себе си.
Турецки искаше да изненада майора, като му покаже истинския автомат на пазача, който Супрун беше взел. Богданов му допадна много, но следвайки навика си да не бърза, Александър се въздържа.
— Надявам се, че пак ще се срещнем и поговорим, Алексей Иванович. А засега само ще споделя с вас, че Фьодор Степанович Супрун беше в Москва. Не е трудно да се досетите, че знаем някои неща. — Следователят извади три снимки. — Погледнете. Това са портрети, направени по описанието на Фьодор Степанович. Разпознавате ли някого?
— Фьодор Степанович няма много добра зрителна памет, но може да се познае — каза Богданов, като се взря в снимката. — Леонид Гришчук, Ястреба. Старши лейтенант Сидорчук. Забравил съм малкото и бащиното му име. Но мога да уточня.
— Във вашето управление ли служи?
— Тъй вярно. Давал съм му оръжие. Пистолет, автомат.
— И отдавна ли е при вас?
— От около половин година.
— Значи не можете да кажете за него нищо определено?
— Не, но ще поразпитам.
— Сега ние сами ще се поинтересуваме — усмихнато отговори Турецки. — Да вървим да вечеряме. Да не вземат да изпият винцето. Маркуша има чудно вино! И много ви благодаря, Алексей Иванович. Стана ми по-леко.
— Не мислете, Александър Борисович, че всички са се продали. Не са лоши нашите хора. Използвайте ме. Може да потрябвам.
— Непременно. С мен дойдоха много оперативни служители, но тук не са в свои води. Могат да направят такива поразии, че да се чудиш как да се оправяш. Няма как да не се опрем на местните работници.
— Използвайте ме — повтори Богданов и хвана автомата.
— Добре ще е да остане тук — кимна към оръжието Турецки, погледна майора и се усмихна. — А още по-добре, ако пренощувате при мен. Стаята е голяма, домакинът добър!
6
Герой от едноименното произведение на руския писател Николай Лесков (1831 — 1985). — Б.пр.