— Не бих искал да се окажа в любимия си южен град по време на… — И замълча, без да е намерил думите.
— Ами никой не ви предлага да ходите някъде — притече се на помощ Потапов. — Достатъчно е, че не започнахте да мънкате и да дрънкате глупости. Доволен съм, че отлично разбирате — делото е над всичко… Мисля, че двамата с Погаляев сте били в приятелски отношения?
— Не е имало особена дружба, но често сме се срещали по работа…
След две седмици в средствата за масова информация се появи съобщение, че безработния Соколов, неуравновесен човек, регистриран в психиатричната клиника, хвърлил по Погаляев бойна граната и направил губернатора на парчета. Престъпникът изчезнал безследно, органите на реда го издирват.
Колесниченко излетя за Ставропол с група депутати и партийни дейци. На траурната церемония произнесе прочувствена реч, която, изглежда, направи голямо впечатление на отговорните длъжностни лица. При него дойдоха прокурорът на Ставрополския край, началникът на управлението на вътрешните работи и на ФСС — и всеки му стисна силно ръката. Народът стоеше безмълвен, макар след пищното погребение из града да се заговори, че без съмнение убийството е свързано с предизборната борба за губернаторския пост.
След няколко дни трупът на Соколов беше намерен в реката и делото бе прекратено на законно основание поради смъртта на убиеца.
Историята се повтори. Наистина, сега бяха изразходвани много повече средства, но работата си заслужаваше. На втория тур излязоха Колесниченко и представителят на предприемаческите структури Семьончук, но гласовете за Николай Михайлович се оказаха два пъти повече, отколкото на предприемача. И Семьончук се отказа от по-нататъшна борба. Думата на Ставрополския край утвърди Колесниченко за губернатор…
— Е, работете, Николай Михайлович — каза Потапов, когато му се обади да го поздрави. — Действайте спокойно. Няма да ви пречим. Чувствайте се пълновластен господар.
— Благодаря — усмихна се Колесниченко.
— Само ще определим задачата, а след това ще я осъществяваме във всички региони на Русия. Вашият край ще е първата лястовичка.
— И каква е задачата?
— В Русия има три дойни крави, притежаващи огромни средства: криминалните структури, бившите и сегашните чиновници и „новите руснаци“. Нашата задача е да обединим трите дойни крави.
— И да сложим начело криминалните структури — прекъсна го Колесниченко.
— Приятно е да работиш със схватлив човек — усмихна се Потапов. — С една малка поправка. Не бих искал да чувам повече израза „криминални структури“. Съгласете се, че дразни ухото.
— А как да ги наричам?
— Например Партия на реда. Как звучи?
— Искате да създадете партия?
— Въпрос на недалечно бъдеще.
С това завърши и разговорът. — Николай Михайлович Колесниченко зае губернаторското кресло. Бързо разбра, че Потапов предварително е обработил прокурора, началниците на УВР3 и ФСС и директора на краевото Управление на търговията, и затова, по съвета на Миша, не започна да се задълбочава в дейността им. След известно време през чеченската граница към Русия потекоха наркотици, а към Чечня — оръжие, пари, злато и скъпи западни коли.
Избухна чеченската война, появиха се други грижи. Вярно е казал народът: за едни война, за други — родна майчица. По релсите на Ставрополския край задрънчаха ешелони с екипировка, храни, горивно-смазочни материали, танкове, оръдия и бронетранспортьори. Една трета от товара изчезваше неизвестно къде. Естествено, някои знаеха, в това число и губернаторът. И към общата бандитска каса потекоха не само милиони долари, но и оръжие за престъпните групировки, разпръснати из цялата страна. Пълноправен и единствен господар на въоръжилите се банди стана криминалният свят.
С помощта на Колесниченко мафията създаде акционерно дружество на стокопроизводителите от Ставрополския край — ССК. Най-голямото икономическо предприятие в областта стисна в юмрук цялата местна икономика. В съвета на директорите влязоха Признати бандити, бивши партийни дейци и „нови руснаци“. Колесниченко изпълни първостепенната задача, като обедини трите дойни крави, а начело на обединението, както беше замислено, застана представителят на криминалния свят Михаил Юсин-Мусолини.
Незабелязано отлетяха трите години и девет месеца на губернаторския пост, наближаваха нови избори. Колесниченко познаваше съперниците си за новия мандат като петте си пръста. Те бяха седмина, четирима бяха сложени за примамка, работеха за Колесниченко, но останалите — Приходко, Скачко и Василиев — го безпокояха доста, особено първият заместник-началник на ФСС Приходко. Говориха с него като с човек, но той се направи, че не разбира за какво става въпрос, и затова си плати: беше разстрелян от собствения си бодигард, докато се къпел в басейна на вилата си. Професор Василиев и бизнесменът Скачко не мирясаха. Нещо повече, развиха бурна дейност. Но колата на Василиев хвръкна във въздуха заедно със собственика й, а наскоро след това в околностите на Железноводск бе намерен и трупът на третия кандидат — Скачко.