— Млъкни, братле — прекъсна го Голованов. — По-добре ми кажи къде да намеря домакина?
— За чий ви е? — настръхна младежът.
— Не чу ли? Приятели сме. Идваме му на гости.
— Приятели — не повярва пазачът. — С такива приятели врагове не ти трябват! Не знам какви сте, но е сигурно, че не сте тукашни.
— Обади се, мой човек — кимна към телефона Голованов.
— Защо да звъня? Сега ще дойде. Обед е… Я ми върни пищова — помоли пазачът. — Байбака ще ми счупи главата.
— Няма да си играеш с него, нали?
— Да не съм луд. Я какви перки седят вътре — кимна към колата младежът. — Може да не носят пистолети, а автомати!
— Съобразителен си — усмихна се Голованов и му върна пистолета. — Върви да пазиш. А ние ще запалим по една, ще се поразтъпчем.
Пазачът не очакваше такава постъпка от непознатия и видимо се отпусна.
— Запалете — извади той пакет „Малборо“. — Откъде сте?
— Ще ти кажа, ама няма да повярваш.
— Полицаи, а? От Москва?
— Разчу ли се?
— Има нещо такова. Какво сте загубили в Татарка?
— Любопитно момче си… Казахме, дошли сме на гости.
— Добре, ако е на гости… — започна момчето, но изведнъж замълча, наостри слух и заяви уверено: — Байбака иде.
В малката уличка с голяма скорост изскочиха две коли — джип и БМВ.
От тях изхвърчаха неколцина младежи и професионално обкръжиха волгата. От джипа бавно излезе Байбака и се взря в Голованов.
— Павел…
— Същият.
Майорът и Владимир се прегърнаха леко.
— С теб ли са? — кимна към Демидич и Филя Байбака.
— От доста време вече.
— Разбрах. Влизайте. Веднага ли на масата или първо в банята?
— По-добре баня и маса едновременно — усмихна се Голованов.
— Няма проблеми.
— Оръжие носите ли? — попита един от охраната, явно главният на групата.
— А как без него в наше време?
— Моля да го предадете.
— Остави — рече Байбака, като погледна Голованов.
Банята се оказа просторна, но поддържаше висока температура. Майорът, Филя и Байбака, разгорещени до червено, вече няколко пъти скачаха в басейна със студената вода, само Демидич все още старателно се сапунисваше, поливаше и поглеждаше неодобрително другарите си.
— Демидич! — не издържа Байбака. — Какво, не обичаш ли?
— Че какво да правя в този студ? — измърмори в отговор Демидич.
— Как? — удиви се Байбака. — Смяташ, че не е достатъчно горещо?
— Вкусове всякакви. Играйте си, а аз след вас ще се напаря на воля.
— Давай сега — разпали се Байбака.
— Ще издържиш ли? — погледна го изпод вежди Демидич.
— Ще се пробвам!
— Тогава се омитайте — нареди Демидич. — Полейте се, попийте биричка, а аз ще поработя.
— И колко ще чакаме?
— Ще ви извикам.
Мъжете отидоха в съблекалнята, ако може да се нарече така разкошното помещение, облицовано с карелска бреза, където имаше маса с разнообразни мезета.
— Откъде е тоя? — попита Байбака и кимна към парилката8.
— Архангелско биче — засмя се Филя.
— Бива си го… Павка, бира или нещо по-силно?
— Дай първо по една бира.
Демидич извика момчетата след двайсетина минути.
— Хайде, момчета! По един и бавничко. Мисля, че стоплих малко…
Демидич влезе пръв и се качи най-горе. След него искаше да влезе Филя, но излетя като куршум.
— Мирувайте. Не размахвайте метличките още — заповяда Демидич, като видя, че Голованов и Байбака влизат.
— А какво?! — изхриптя Голованов, задъхвайки се от нетърпимата жега.
— А ти, шефе, се качи тук! При мен!
Байбака погледна с удивление майора.
— Не му обръщай внимание — рече той. — Селянин…
Байбака се качи на второто стъпало и поседна.
— Какво спря? — попита Демидич.
— Ще постоя засега тук.
— И аз няма да остана по-назад — обади се Голованов, храбро се качи и седна до Демидич.
— Подишахте ли? Ех, Господи, благослови…
И с тези думи Демидич завъртя дъбовата метличка.
— Ах, ти! — закрещя Голованов и свит на кравай се изтърколи по стъпалата. — Това не е баня! Преизподня!
Байбака също се спусна мълчаливо надолу.
8
Малко помещение в руската баня, където се вкарва много горещ сух въздух, а хората лежат на дървени стъпала, шибат се с брезови метлички и пр., за да се изпотят по-силно. — Б.пр.