убежище да търсим в тебе,
да търсим в теб да се спасем!
Ръката си всемилостива,
О Боже мой, над мен простри,
от грозний спомен изтръгни ме,
и бездната в която гина
с любов към тебе изпълни!
…………………………
Смъртта,
Към мен ела, при мен ела,
человече победений,
при мене нема теглила
и сълзи безконечни!
Не искай, не чакай живот подновен,
това е химера, лъжовно видение!
За сърце ранено и дух уязвен,
прибежище аз съм, цярът е при мене!
6.
(Последна фигура).
Песнопение на любовта
Либи, либи, и пак либи!
Цял ден, от вечер до зора,
по месечина, в тъмнина,
либи, либи, и пак либи!
Млад, хубав като Майски ден,
пригърбен старец, изхабен,
либи, либи, и пак либи!
Хром, кривокрак, глух, едноок,
рус или чер, дребен, висок,
либи, либи, и пак либи!
Пустал и сух като кибрит,
дебел като архимандрит,
либи, либи, и пак либи!
С мустаки гъсти и с брада,
или с оголена глава,
либи, либи, и пак либи!
Имотен, беден, болен, здрав,
заспал, събуден, легнал, прав,
либи, либи, и пак либи!
Учен, невежа, хитър, прост,
у дома си, бездомник, гост,
либи, либи, и пак либи!
Потънал в дългове, в позор,
преследван, хвърлен в чер затвор,
либи, либи, и пак либи!
На Изток, Запад, Север, Юг,
в Калкута или в Петербург,
либи, либи, и пак либи!
И в марани и в студове,
и на поле и по море,
либи, либи, и пак либи!
В гори, в пустини, в ледове,
далеч от родни брегове,
либи, либи, и пак либи!
Не чакай пролет, — пролетта
е безконечна в любовта…
Либи, либи, и пак либи!
Не искай хубост, — хубостта
не е в лицето, а в кръвта…
Либи, либи, и пак либи!
Война било, ил’ наводнение,
холера, ил’ землетресение,
либи, либи, и пак либи!
На тръгване за бой, в сражение,
на връщане от погребение,
либи, либи, и пак либи!
Догдето се държиш на крак, —
от люлката до гроба чак,
либи, либи, и пак либи!
И на детето си помни
да завещаеш тези речи: —
„Либи, либи, и пак либи! —“
Смъртта
И сит на сичко най-подир,
търси в безчувствието мир…
Умри, умри, и пак умри!