Звучеше гордо и Фрици попита любопитно:
— Боймер и в действителност ли е толкова красив, колкото на екрана?
Графът се засмя — отново с онзи безгрижен хлапашки смях от първата им среща.
— Жените винаги питат за Карл фон Боймер, а мъжете — за Щреземан. О, да, Боймер наистина е забележително красив. Много рус, много млад, много разглезен. Озаглавих статията „Кралят слънце на Уфа“[23]. Най-успешната ми статия досега. В априлския брой ще излезе портретът на Анита Бербер. Очаквам реакциите с нетърпение.
— А тя каква е? — продължи с въпросите Фрици. — Непременно искам да я видя как танцува. Непрекъснато пишат за нея. Даже в провинцията. Наистина ли е съвсем гола?
— О, не, просто е без дрехи. — Графът се ухили, опразни чашата с кафе и аспирин на един дъх и разказа: — Срещнахме се в апартамента й в „Адлон“[24]. Отначало разговорът вървеше трудно. Тя не беше подготвена. Без грим, несресана, облечена в мърлява мъжка риза, закопчана накриво. Изглеждаше ужасно потисната, защото предишната вечер по време на представлението й пак имало скандал. Някакви идиоти, отказващи да проумеят разликата между необлечена танцьорка и гола уличница, започнали да реват. Трогателно е как все още се вълнува от подобни неща… Предполагах, че вече е свикнала.
Графът погледна внимателно Фрици, сякаш очакваше да чуе преценка или коментар, но тя си замълча.
— И така, в началото разговорът вървеше трудно — повтори той, — освен това кранът през цялото време капеше и това ме изнерви. По някое време й заявих, че трябва да се оплаче на собствениците на хотела, че не издържам на това постоянно капане, направо ще полудея, и тогава тя се разплака. Не като дама, със сълзички, нависнали по ресниците. Направо се разрева, носът й течеше, устните й трепереха, бузите й бяха съвсем мокри. Обясни ми как многократно се оплаквала, но онези от „Адлон“ искали да я изгонят, защото бавела плащанията за стаята, а маймунката й уж късала завесите. Впрочем, това със завесите е вярно, наистина бяха изпокъсани. Изпитах силно съжаление към тази жена. Изглеждаше напълно безпомощна, като дете без майка, затова реших сам да поправя крана. Благодарение на тази полуразрушена вила съм добил известна опитност в ремонтите, а в крана на мивката няма нищо сложно — малко дъвка и клещи и готово. Тогава тя се уви в прекрасна кожа — огромна чинчила, обади се на румсървиса и поръча клещи и дъвка. Страхотно беше: Анита Бербер внезапно се превърна в познатата на всички кралица на нощта, не остана нито следа от разтрепераното дете. Дълго седяхме в банята й, мечта от стомана и мрамор, изпихме две бутилки шампанско, дъвчехме дъвка, маймунката й седеше в мивката, а аз поправих проклетия кран. На сбогуване тя ме придружи до фоайето и пред всички хора ме целуна по устата. Никой не иска да си изгуби славата, нали?
Графът се засмя и поклати глава.
— Наистина се надявам да харесат статията. Възнамерявам до есента да напиша серия за парижките сюрреалисти, но засега отказват да ми дадат пари за път. Писането на статии е единствената ми редовна работа, иначе пиша текстове за обложки, есета за съвременното изкуство, рецензии на книги — все дреболии. Надявам се да не ви уморя много, но ви моля да поемете и кореспонденцията ми. Занемарил съм я. — Той отвори със замах капака на висок шкаф, скрит зад черно платно, и по пода се посипаха писма. Фрици преглътна.
— Наистина сте занемарили кореспонденцията си…
— Нали разбрахте, персоналът се сменяше доста често. Освен това… — графът нервно завъртя между пръстите си табакера —… имах си и някои лични проблеми.
— Ще се справим — заяви Фрици с любезния, ободряващ глас, който често беше използвала в общуването с баща си. Тонът подсказваше, че случващото се не е страшно, а дори дава поводи за смях. Все едно дали става дума за мокри чаршафи или забавена с месеци поща.
Тя посегна смело към няколко писма, подреди ги до пишещата машина, вкара с опитни движения лист хартия и отвори първото писмо. Покана за новогодишно празненство с дата 15 декември 1924 година.
— Каква е причината да не отговорите досега?
Графът се загледа навън. След малко попита:
— Вие не сте от Берлин, нали?
Фрици си спести забележката, че преди по-малко от двайсет и четири часа му е разказала откъде идва, и само кимна.
— Така си и мислех. Защото целият град знае.
— Ако искате, ще напиша следното: Моля да извините дългото ми мълчание, бях възпрепятстван — предложи Фрици и реши още през обедната почивка да попита Влад какво се е случило с графа.
23
Филмова компания със седалище в „Бабелсберг“, квартал на Потсдам, тясно свързана с историята на германското кино. — Бел. прев.
24
Един от най-известните и най-луксозните хотели в Берлин, намира се на булевард „Под липите“ — Бел. прев.