— Здравей, ти навярно си Лак — поздрави я младата жена и разтърси русия си бубикопф.
Фрици кимна. От какво да се срамува на първо място — от избледнелите лунички по ненапудрения нос, от равно подрязаните, нелакирани нокти на машинописка, от израсналия бретон, негримираните очи или острата брадичка?
Брадичката беше най-ужасна.
В нетипичен за него пристъп на фантазия веднъж Густав бе заявил, че брадичката й стърчи като поанта на неприличен виц. Такава брадичка няма как да се скрие. Жените си боядисват миглите, подстригват си косата, пускат си дълги нокти, но брадичката, подобна на неприлична поанта, си остава завинаги.
— Значи графът си е намерил поредната глупачка! Внимавай, той мрази жените. Ударил една от предшественичките ми с роман на Йозеф Рот[25].
Фрици само кимна. Не разбра защо е толкова осъдително да хвърляш романи на Йозеф Рот. Дали всичките са дебели томове? Или са подвързани с кожа?
— Мило невинно момиче, та той е чалнат!
Фрици нямаше понятие какво означава тази дума, но въпреки това въздъхна:
— О, да, истински чалнат.
— Тотално побъркан — потвърди Инге и извади от джоба на сакото си табакера. Сакото й беше необикновено: от букле в люляков цвят, с широка яка от полярна лисица и кожени маншети. — От друга страна обаче е много сладък. Харесвах вечно разбърканите му къдрици и тъмните очи. Ако не беше чалнат, можех да си помисля и да му дам шанс. Не е мой тип, но щях да проявя любезност, за да е щастлив. Това не е много лошо, нали? Искам да кажа, след цялата бъркотия с французите тук ни липсват мъже, а той е красив млад аристократ… Добре де, няма пари, но ако продаде онази грозна вила, ще му дадат предостатъчно. А и дори да си остане без пари, не бих искала да го видя изгубен за женския свят. Направо ми иде да се разплача. Няма да го направя, разбира се, защото съм гримирана, но трябва да знаеш, че не одобрявам поведението му!
— Защо да е изгубен за женския свят? — Фрици се възползва от момента, когато Инге си запали цигара и се наложи да млъкне за момент.
— Момиче, ама ти си много лошо информирана! — Инге се усмихна самоуверено. — Мислех си, че всички знаят. От Коледа насам целият град клюкарства само за това. Поне знаеш коя е Кински, нали? Знаеш и историята с кучешкия камшик!
Фрици поклати глава и се почувства още по-зле.
— С теб човек явно трябва да започне от нулата. За съжаление нямаме достатъчно време, в четири имам уговорка. — Издуха дима през носа си и май се замисли. — Тази вечер не става… в „Зимна градина“ ме чака Райбетанц, а после среднощна вечеря у Шванике… Бих те завела, но… — Закиска се. — Знаеш ли, ужасно е скучно. Той наистина се казва Райбетанц и е започнал да оплешивява. Темето му е почти голо, само отстрани му е останала по малко коса. В нормалния случай не бих излизала с такъв, нали разбираш, но се нуждая от ново манто за лятото, а след като шефът ме изхвърли, трябва да ми го плати някой друг. Какво ще кажеш за утре? Тогава ще ти разкажа цялата история! Ще пием по чаша шампанско в „Под липите“. Там идват много хора от „Бабелсберг“, понякога дават съвети как да се представиш в киното, веднъж даже ме взеха за статистка направо от кафенето. Там пее Гейбъл, чувала ли си за него? Мили боже, той е страхотен тип! Каква сила само! Миналата есен му бях актуалната приятелка и беше невероятно!
Фрици престана да слуша. Мислите я отнесоха към „Бабелсберг“ и статистите.
— Смяташ ли, че там ще се намери нещо и за мен? — попита тихо тя. Каза го с огромно колебание, предчувствайки категорично не. Името й върху филмов плакат — тъпакът Густав ще има да се чуди, да не говорим за всички онези провинциални клюкари, те направо ще паднат. Би било страхотно. Още като малка си мечтаеше един ден да участва във филм.
— Защо не? — Инге изобщо не се впечатли. Вдигна рамене и огледа Фрици. — Много си хубавичка с тази котешка брадичка. Изглеждаш малко старомодна, но принципно е възможно.
— Наистина ли? Винаги съм искала да стана филмова актриса, още след първия филм, който изгледах. Помня го като днес. „Истината побеждава“ с Миа Мей[26]. Гледах го четири пъти.
Послъгваше. Истината беше друга: голямото й желание беше да пише сценарии. Истински добри сценарии. Голата истина в цялата й зловеща красота заслужаваше да бъде показана на екран много повече от онзи глупав кич „Истината побеждава“. След провала на коледната пиеса обаче си бе направила извода, че навярно е по-лесно да изпълнява режисьорски указания, така поне няма да я обвиняват за текстовете й.
25
Йозеф Рот (1894–1939) е австрийски писател и журналист, автор на произведенията „Хотел Савой“, „Иов“, „Радецки марш“, „Гробницата на капуцините“ и др. — Бел. прев.
26
Veritas vincit — германски игрален филм в три части от 1918 г. на режисьора Джо Мей; трите главни роли се изпълняват от съпругата му Миа Мей. — Бел. прев.