— Наистина ли нямаш нищо против да ме представиш? Смяташ ли, че ще ме приемат?
— Ама разбира се, нали живеем в свободна страна! В „Под липите“ може да влезе всеки. Там не ти проверяват обувките. Боже, колко си сладка! — Инге се изкиска и грабна кашончето с пишещата машина. — До утре в пет следобед в „Под липите“!
— Почакай, почакай! — спря я уплашено Фрици. — Не мога да си го позволя. Ще си получа първата заплата чак в петък!
— Глупачето ми, и ти май си чалната! Няма да плащаме ние!
Инге поклати за последен път платинената си главица и затрака с токчетата към вратата за персонала. Не пропусна обаче да погледне назад и да извика на Фрици:
— Остани да изгледаш представянето! Не се сърди, но явно имаш нужда от модно вдъхновение!
— Мога ли да ви помогна? Търсите ли някого?
Фрици стоеше вцепенена и безмълвно се взираше в непознатия мъж. Той навярно си помисли, че не го е чула, и повтори въпроса си:
— Кого търсите?
Никога, никъде, дори на екрана не беше виждала толкова красив мъж. Висок, широкоплещест, с остро изсечено лице, обрамчено от чисто черна коса, блестяща от помада.
Откри го в кухнята на вилата. Беше се съблякъл гол до кръста и гладеше.
— Аз… ами… — измънка тя и се постара да не го зяпа чак толкова демонстративно. — Вижте, аз… всъщност търся Влад и Роза. Поканиха ме. Изпратиха ми бележка. Върнах се от „КаДеВе“ и намерих на масата бележка. Бележка с покана.
Мъжът я гледаше втренчено. Черните му очи блестяха влажни, нещо в погледа му й подсказа, че я смята за пияна или слабоумна, или и двете.
— На какво ви канят? — осведоми се той и продължи да си глади ризата с опитни движения. — И вие ли ще участвате в призоваването на духове?
— Точно така, поканена съм на сеанс. Само че са забравили да напишат къде ще се състои. Пише само „във вилата“, а тук има ужасно много стаи и аз…
— Доколкото знам, такива неща се правят обикновено в мазето. Навярно заради атмосферата. — Мъжът вдигна рамене. — И вие ли сте художничка в търсене на подсъзнанието? Или се опитвате да намерите миналите си Аз?
Фрици поклати глава. Мъжът извади няколко въглена от печката и сръчно напълни ютията.
— Не съм привърженик на подобни сеанси. Не разбирам защо постоянно трябва да се ровим в подсъзнанието. А понякога това не им е достатъчно и започват да призовават духа на старата си леля! За мен е загадка какво се надяват да получат за творчеството си. Може да съм старомоден, но ако нямате нищо против да чуете съвета ми, ще ви кажа: стойте далече от цялото това богохулство.
— О, аз не бих го определила като богохулство — възрази Фрици. — Единствената цел на такива сеанси е да развалят неосъзнати блокади. Връщане към детството, рисуване както в миналото, преди да ти кажат прави това, а не онова, само така е правилно.
— Моята публика непременно ще ме освирка, ако започна да пея като някой, който никога не се е учил да пее — засмя се развеселено мъжът и белите му зъби блеснаха. — Моля, не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против Влад и Роза. Те са добри момчета, напълно луди, но страхотни. Знаете ли кои са в действителност?
Фрици изобщо не беше помислила, че новите й приятели не са тези, за които се представят. Роза, естествено, беше странно име за мъж, но пък тя имаше приятелка от училище, наричана от всички Ули. Защо и при мъжете да не е същото?
— Роза е най-младият от синовете на фамилията фон Орлс, те са роднини по пряка линия с кайзера и с царя. Михаил фон Орлс, героят от битката при Таненберг[27], му е по-голям брат. По майчина линия притежават огромен имот в Куршската коса, а той какво прави? Захвърля всичко, за да живее в градинската барака на фон Келер. И приема името Роза — на Роза Люксембург, предполагам.
А Влад в действителност се казва Феликс Хартен — от семейство Хартен, онези с многото фабрики долу в Рурската област. Хубава двойка, нали?
Мъжът остави ютията и с доволна усмивка облече перфектно изгладената риза.
— Понякога си мисля, че на хората с много пари нещо не им е наред. Ако моите родители бяха безумно богати, нямаше да живея в градинска барака без течаща вода и с външна тоалетна. И в никакъв случай нямаше да раздавам стихчетата си на минувачи като Влад. „Излекувай се чрез изкуство“ — звучи много мило, но повечето хора хвърлят хартийката в най-близкото кошче. Ако се надява да промени нещо, тогава по-добре да почне работа в някоя от фабриките на родителите си и да види как да подобри положението на работниците. Ако пита мен, най-умното е да се присъедини към комитета на творците, създаден от Мюнценберг в Международната работническа помощ[28].
28
Организация, близка до Комунистическата партия на Германия, която през 20-те и 30-те години на XX в. оказва социална помощ на работниците и произвежда пролетарски филми. — Бел. прев.