— Наистина искам да знам защо се държиш толкова зле — каза братът и хвърли гневен поглед назад към графа, който го следваше с мрачно изражение.
— Ако все още не знаеш, тогава не виждам смисъл да ти обяснявам. Добро утро, госпожице Фрици. — Кимна й бегло и продължи: — Просто нямам желание. Преглътни го най-после.
— Както желаеш. Всъщност ми е все едно. Ще ти кажа само, че или ще дойдеш в петък, или няма. Ако не дойдеш, започни да мислиш отсега откъде ще вземеш пари за ремонта на покрива. — Гостът взе книгата, вероятно извадена специално за него и оставена на перваза: „Гражданинът“ от Леонард Франк[31]. — Във всеки случай аз не се ожених за най-красивата дебютантка през 23-та година и не прекарвах нощите си пред затворени врати само защото изисканият ми господин брат е на мнение, че има право да капризничи. Погледни поне веднъж от перспективата на Гретхен: какво ще си помислят приятелките й, ако господин шуреят й не се яви на частния й вернисаж? Само като си помисли за това, започва да плаче. Толкова е чувствителна.
— Можеш да й предадеш от мое име, че съжалявам, ако съм я наранил. Въпреки това няма да дойда на вернисажа.
— Божичко, Ханс! Не те разбирам! — Братът остави книгата и подаде на графа цигара да му я запали. — Често си ми казвал колко се възхищаваш на господин Клингенберг. Отлично си спомням с какво въодушевление описваше „смелия му избор на цветове“ — твои думи. Ако питаш мен, комбинацията на синьо със зелено е безвкусна. Никога няма да разбера защо днес всички рисуват толкова абстрактно, че в картините им не се вижда нищо. Моля те, пощади ме с безумните си теории, изобщо не искам да знам.
— Естествено. Ти искаш да знаеш само каква е цената на пшеницата. Е, може би и моментното състояние на борсата.
— Правилно. — Братът кимна няколко пъти и се усмихна с отровна любезност. — И понеже познавам моментното състояние на акциите си, мога да ти съобщя, че ще платя ремонта на покрива. Дойдеш ли в петък, в събота ще си получиш парите. Ти презираш капитализма, знам, но повярвай, много по-лесно е да го презираш, когато покривът ти не е пробит. От теб се иска само да се появиш за кратко. Ще постоиш половин час, ще се усмихваш, ще поздравяваш гостите, ще си поговорите за времето. Ако желаеш, дръж се като брата на баронеса фон Витманстал, онзи, дето си въобразява, че е актьор: появи се на двайсет и петия й рожден ден и се напи като свиня. От мен да мине. Само няма да ти предоставя подаръци за отваряне.
— Верен ли е слухът? Наистина ли е отворил подаръците за рождения й ден?
— Да. — Големият брат с мъка потисна смеха си. — Накрая си взе своя подарък и обясни, че прекрасната ваза нямало да се чувства добре сред толкова безвкусни подаръци… Но това няма нищо общо. Не ме карай да ставам лош. Готов съм да ти дам парите за покрива, но какво да кажа на Гретхен? Скъпият ми брат се държи невъзможно с теб, а за благодарност ще му платя ремонта на покрива. — Направи няколко стъпки из стаята и попита гневно: — Знаеш ли изобщо какво говорят хората?
— Не ме интересува — отвърна кратко графът. — Вече свикнах със злобните приказки. Нямам никакво желание да стоя и да гледам как творбите на Виктор Клингенберг служат за фон, пред който се изявяват жена ти и приятелките й. Сърцето ме боли, че той позволява да употребяват таланта му за глупости. Достатъчно лошо е да го знам, не желая и да го видя.
— Пак твоите безумни идеологии! — Големият брат се потърси. — Пощади ме. Не желая да слушам повече тези глупости. От теб искам единствено да дойдеш в петък, и то не сам, а с придружителка. Затворен в своята творческа кула от слонова кост, ти навярно не си чул, но сега ти казвам: пренасяме нашето жито с корабите на Кински. Какво означава това? Госпожица Кински също ще присъства на вернисажа.
— Прекрасно. Вечерта изглежда все по-привлекателна.
— Tout cela ne m’interesse pas. Защо не се държиш като всеки що-годе нормален мъж в Берлин? Намери си някоя малка уличница, например от ревю или манекенка, дори старлетка не би било зле! За бога, Берлин е пълен с красиви жени. Например, машинописката ти.
Хвърли поглед към Фрици и попита стъписан:
— Нова ли сте, или наскоро сте си боядисали косата? Не бяхте ли руса?
— Нова е — отговори графът вместо Фрици. — Предишната беше блондинка.
Фрици почервеня от срам. Всъщност би трябвало да се засрами братът на графа, но той продължи съвсем спокойно:
— Няма никакво значение. Намери си някое мишле — повечето жени не могат да си представят нищо по-прекрасно от връзка с истински граф — и го доведи на вернисажа. Ще се справиш, знам. Ако не дойдеш, приготви си кофи, защото скоро ще завали.
31
Леонард Франк (1882–1961) е немски писател, автор на романи, новели, разкази и пиеси. Романът „Гражданинът“ е от 1924 г. — Бел. прев.