— Това е шантаж!
— Много по-лошо: това е капитализъм. — Гостът си сложи шапката и върна избраната за него книга на Ханс. — Благодаря, не я искам, вече си ми давал книги на този автор. Доколкото си спомням, една се казваше „Човекът е добър“. Повярвах в заглавието и очаквах да прочета интересни разказчета, да се посмея, а се оказа ужасна глупост. Нямаш ли някой хубав криминален роман, нещо пиперливо, с повечко убити и малко… нали знаеш?
— Нямам такива книги — отговори решително Ханс.
Брат му простена демонстративно, поклони се кратко в посока към Фрици и излезе от кабинета.
За известно време се възцари тишина. Едва след като чуха как изрева мотор от сто конски сили и гумите на автомобила изсвистяха по мокрия паваж, графът промърмори мрачно:
— Проклятие! Ама че гаден ден! Сутринта, още не се бях събудил истински, се обади господин Пфефер, главният редактор на „Улщайн“, и отказа статията ми за Анита Бербер. Била твърде дръзка, читателите им щели да се шокират… Ако обаче съм им представел нещо хубаво до приключването на редакцията за следващата седмица, с удоволствие щели да го приемат. Сигурно Ото Ройтер[32] ще им хареса, но как, по дяволите, да взема интервю от Ото Ройтер през следващите пет дни? И като че ли си нямам достатъчно грижи, се появи и господин брат ми с досадния му вернисаж. Хайде, кажете ми нещо радващо, все едно какво.
Опря се на бастуна и я погледна. Очите с цвят на боров мед, ужасно кървясали, умоляваха, Фрици се поколеба за миг.
— Тази сутрин пропуснахте случайна посетителка. Госпожа Аугуста Генцер, съпруга на ваш бивш ротмистър, намина да ви види, придружена от двете си деца. Разказа ми как без вас сигурно щяла да остане вдовица и се сбогува с хиляди благодарности.
— Генцер? Генцер… О, да! Вилхелм Генцер, невероятно широки рамене, червена коса… Хората му много го обичаха. Само дето беше дяволски напорист. Другите офицери го наричаха „сводника“ — много му вървеше с госпожиците. Един ден го пратих в Берлин да свърши някаква работа и тогава се запознал с бъдещата си жена. Ожениха се много бързо и доколкото знам, повече не е погледнал друга. Наистина беше влюбен в жена си. Всеки ден ми показваше снимката й и аз бях длъжен да се възхищавам! — Графът се засмя и поклати глава. — Значи, вече имат две деца?
— Четири — уточни Фрици. Размишляваше напрегнато. — Господин фон Келер, доколкото си спомням, вашата рубрика се казва „Хора от днес“. Казахте ми, че пишете за хора, които придават облика на нашето време, нали? Не е непременно необходимо тези хора да са широко известни, права ли съм? Защо не напишете статия за душевноболните от войната? Братът на госпожа Генцер бил засипан и оттогава си въобразява, че е гризач. Сигурна съм, че за семейството му това е по-важно от Анита Бербер и Ото Ройтер, взети заедно. Знам какво говоря, защото години наред се грижих за баща ми: всяка нощ плачеше от болки в краката, макар че вече нямаше крака. Защо не напишете нещо за такива хора? Жертвите на войната са символ на нашата епоха. Преди войната не е имало такива хора, а и твърде малко ще преживеят двайсетте години.
— Госпожице Фрици, вие ме изумявате. — Графът поклати глава. — Първо сте точна, а сега и това! Великолепна идея! Мой добър приятел ръководи частна клиника за полудели от войната. Намира се някъде в провинцията, но не е далече. Той сигурно ще ми помогне. Току-що измислих и заглавието на статията: „Разкривената муцуна на мира“. Без проблеми ще я напиша до понеделник. Великолепна идея, госпожице Фрици — повтори въодушевено той, кимна й и попита: — Имате ли нещо предвид за петък? Нали чухте, господин брат ми ще ми даде пари да ремонтирам покрива само ако се появя на проклетия му вернисаж. Придружете ме, моля ви! Така ще станем двама разумни хора. С удоволствие ще ви подаря трайно къдрене или нова рокля, каквото искате. Знам, мъжът е длъжен да предложи на жената нещо хубаво, за да го придружи, особено когато куца и е постоянно в лошо настроение, а жената е красива като вас.
— Благодаря за комплимента — отвърна Фрици и отново се изчерви. — С радост ще ви придружа, но моля ви, не ми подарявайте нищо. Ще ми бъде ужасно неприятно. Скрийте парите, защото имам чувството, че в бъдеще ви очакват големи разходи. А сега ме оставете да си върша работата.
— С удоволствие, госпожице Лак — поклони се иронично графът и кимна послушно като гимназист. — После обаче ще ми разкажете как успяхте да предизвикате обществен скандал с религиозна пиеса и защо се е стигнало до идване на полицаи от околийския град. Много ме интересува.