„Двайсет детски трупа във Вединг“, гласеше заглавието на първа страница. Снимката отдолу, цялата в черни сенки, показваше труповете, разследващия комисар, а може би и нещо друго… От двете страни бяха наредени обяви за забавления в понеделнишката вечер: в Кинтоп на „Кудам“[6] даваха „Треска за злато“ с Чарли Чаплин, при „Крол“[7] имаше бал: „Влизане след 19.00 ч., вечерният гардероб задължителен“, от Академията в „Шарлотенбург“[8] канеха на чай с танци, а в „Бялата мишка“[9] всеки имаше възможност да се възхити на Анита Бербер[10]. Специалната препоръка на редакцията обаче беше за „Кафе под липите“, където на сцената излиза „новата джазсензация, мъжът с омайващ кадифен глас Джони Гейбъл“.
Бяха поместили даже фотография на Джони Гейбъл, толкова размита, че Фрици не видя почти нищо. Само големи очи на хищник, ъгловато чело и пригладена назад коса, намазана с помада, която отразяваше светкавиците на фотоапаратите.
Щом стане истинска берлинчанка с безупречни копринени чорапи и бубикопф с трайно къдрене, и тя ще отиде в кафе „Под липите“ да слуша мъжа с кадифен глас и да танцува! На лицето й изгря усмивка. Животът беше пред нея, а тя вярваше в късмета. Стига толкова несполуки! След ранната смърт на майка й, военноинвалидността и мъчителното боледуване на баща й, след пропадналия годеж с Густав беше крайно време съдбата да й изпрати нещо хубаво! Да не говорим за историята с коледния театър… Да, съдбата й беше длъжник. Преди Фрици да се отдаде на мрачни мисли, електричката влезе в гарата. Посока Котбуската порта и Херманплац. Ако и това не е добър знак!
След час Фрици стоеше на добре поддържана, павирана улица. От двете й страни се издигаха огромни градски къщи, обградени с високи зидове и грижливо подрязан жив плет. Никога не беше виждала толкова много автомобили. Нижеха се покрай нея в безкрайна върволица, нагло разпръскваха воня на бензин, тракаха шумно. Шофираха мъже с каскети, а благородните господа седяха отзад и си почиваха. Видя обаче и жени на волана — профучаваха небрежно покрай нея, не забелязваха пешеходците. Налагаше се хората да се движат двойно по-внимателно, а понякога и да се спасяват със скок настрана. Госпожиците в автомобилите се засмиваха подигравателно и натискаха газта още по-силно. Само когато разхождащите се бяха дами в кожи, под ръка с посивели господа, крачещи с достойнство, само тогава моторизираните госпожици намаляваха скоростта, дори преспокойно спираха насред улицата и разговаряха с дамите и господата, без да ги е грижа за клаксоните и ругатните на шофьорите зад тях.
Фрици се огледа. Към всеки имот водеше настлана с чакъл алея, затворена откъм улицата с градинска порта. Обикновено я охраняваха готови за скок каменни лъвове, украсени с бронзов семеен герб или с отлени от желязо инициали на собствениците. Досега не бе видяла нито една ръждясала порта.
Вече се здрачаваше. Разхождащите се бързо намаляваха. Куфарът и пишещата машина „Орга Приват“ в чантата на рамото й натежаха. Ами ако графът не я вземе на работа? Къде ще спи, нали няма нито стотинка? По-добре да беше мислила по-рано, но тя толкова бързаше да замине…
Да се махне от досадния стар Финкенбайнер и мухлясалите му параграфи, които печаташе ден след ден. Да избяга от лошите настроения на леля Хулда, от безкрайния й лицемерен траур след смъртта на баща й. Да не вижда никога повече бавния конски трамвай и подигравателните погледи на хората — всички до един й бяха предрекли какъв провал ще претърпи с първата си пиеса.
Да избяга най-вече от ужасния Густав.
В момента за съжаление нямаше полза от бягството си. Би могла да попита някой минувач къде живее граф фон Келер, но, първо, беше й неудобно да задава глупави въпроси и второ, изведнъж всички изчезнаха. Само зад гърба си чуваше стъпки. Погледна бързо през рамо: зад нея вървяха двама мъже.
6
Съкратено от „Курфюрстендам“ — една от най-известните търговски улици в Берлин, намира се в квартал „Шарлотенбург-Вилмерсдорф“. — Бел. прев.
7
Комплекс от сгради в близост до Бранденбургската врата, през 20-те години на XX в. известна комедийна сцена и място за вечерни забавления. — Бел. прев.
8
Художествената академия в Берлин; в началото на XX в. се премества в нова сграда на „Курфюрстендам“. — Бел. прев.
10
Немска танцьорка и актриса от началото на XX век, известна с многобройни скандали. — Бел. прев.