— Чакам го поне от два часа. Бяхме решили да тръгнем по светло — въздъхна Ханс и отпи глътка кафе. — Малкият фон Брунен, любовникът на Савицки, опитал да се самоубие. Влад отиде да види как е.
— Савицки се държи много зле с бедното момче. Дори домашните котки получават повече обич. Краят няма да е добър, да знаеш. — Роза стана и намаза две филии с масло. — Не разбирам защо родителите на фон Брунен не изпратят хлапето извън града. Сигурно не е пълнолетен…
— И каква полза? Ако в началото на годината ме беше изпратил в имението на брат ми, също нямаше да ми помогнеш.
— Да, добре, спести ми проповедите си. — Роза се усмихна развеселено и сложи чинията с хляба пред Фрици, която вече бе заела мястото си на масата. — Разпали ли се, Ханс започва да обяснява надълго и нашироко защо любовта е гибелна за човека на изкуството. Днес обаче не съм в настроение да го слушам. Кажи ми, Фрици, ако можеше да избираш, за коя историческа личност щеше да се омъжиш? Нужен ми е добър увод за статия, а от Ханс чувам само глупости.
— Защо? Съвсем логично ти обясних защо не бих се оженил нито за Клеопатра, нито за Мария Антоанета. Приближавам се към проблема след изключването ми от университета. — Отново прозвуча момчешкият му смях. — Вървя насреща ти и вече съм съвсем близо: както ти казах, предпочитам човек от нашето време и този човек е майката на Влад. Дори когато съм паднал под масата, тя продължава да ми пълни чашата, без да я моля.
— Майката на Влад! — изимитира го Роза. — Защо не Кики от Монпарнас[38] или Еми Бал-Хенингс[39]? Твоето неквалифицирано мнение вече не ме интересува. Е, Фрици? За кого би се омъжила?
— За Калигула — отвърна незабавно тя и обясни в настъпилото слисано мълчание: — Според мен той е бил много мил човек. Било му е ужасно трудно да се справя сам — цялото му семейство е било избито, нямал си е нито един човек, на когото да се довери. По мое мнение той е бил твърде крехък за живота, който е бил принуден да води, и се е опитвал да го скрие. С малко помощ е щял да стане велик император.
— Още някой като него? — простена театрално Роза. — Джак Изкормвача? Хаарман[40]? Ще се намери ли някой не съвсем луд или поне непризнат гений на лудостта?
— Какво ще кажеш за главния герой в „Април“ на Йозеф Рот? Младият мъж, който копнее да спаси сламките от удавяне? — предложи тя. — И е влюбен в болното от туберкулоза момиче, което вижда на прозореца. Много го харесвам.
— Ох, вие сте непоправими, и двамата! Забравете. — Роза ги изгледа обвинително и се запъти към вратата. — Останете тук. Аз ще ида до вилата да се обадя в дома на фон Брунен и да проверя дали Влад си е тръгнал. Иначе няма да потеглите днес.
След излизането му двамата мълчаха дълго, слушаха прашенето на огъня и бавно замиращото пеене на птиците. В стаята се възцари мрак. Единствено горящите в печката въглища хвърляха малко светлина.
— Защо господин фон Брунен е направил опит за самоубийство? — попита Фрици, за да поведе разговор. — Болен ли е?
— Страда. — Ханс стана, отиде до малкия прозорец и се загледа в нощта. — Обича другия човек искрено, с цялата отдаденост, на която е способен, но онзи не го заслужава. Това е истината. Другият не знае какво да прави с голямата любов, която му подаряват. Никога няма да проумее какво отхвърля. Нима смисъл да му обясняват, да му показват. Този човек не заслужава нищо, защото смята всички хора за нищожества. За него другите са само моментни лица в дълга, дълга редица. Звучи просто, но прозрението е жестоко. Навярно болката от разрязаните вени е нищо в сравнение с него…
Фрици кимна безмълвно. Ханс очевидно беше забравил за присъствието й. За миг се запита дали той говори за любовника на граф Савицки, или за себе си. Ако не беше прекъснала Инге, сега щеше да знае цялата история за него и Кински.
— Знаете ли какво, госпожице Фрици? — Графът се обърна рязко и я погледна. — Откакто се съгласихте да ме придружите, очаквам с радост онзи идиотски вернисаж. Звучи безумно, нали? Защо ме гледате така тъжно? Нима да останем дълго. После може да отидете другаде.
— О, не, нямам желание да ходя другаде. — Фрици решително поклати глава и преди да е обмислила следващите си думи, изтърси: — Току-що осъзнах, че няма да ви има до петък. Ще ми липсвате — и вие, и лошото ви настроение. Смешно е, знам. Искам да кажа… познаваме се само от няколко дни и преди не сте ми липсвали.
— Не съм сигурен. — Той я погледна сериозно и направи крачка към нея. — Аз почти вярвам, че вие сте ми липсвали и преди.
38
Кики (1901–1953), френска певица и актриса, прочут модел на сюрреалистите и художниците от Парижката школа. — Бел. прев.
39
Еми Хенингс (1885–1948) — немска писателка и кабаретистка, една от създателките на дадаизма. — Бел. прев.
40
Фриц Хаарман — сериен убиец, причинил смъртта на 24 момчета и млади мъже, осъден на смърт през 1924 г. — Бел. прев.