— Влад е страхотен! — потвърди припряно Фрици. Малко му се сърдеше за вчерашното нахлуване, но се чувстваше длъжна да прогони тъгата от лицето на Роза. — Изглежда прекрасно и винаги е весел.
— Права си. За съжаление Ханс е пълната противоположност. Е, той си има много грижи. Проклетата вила гълта много повече пари, отколкото печели с писане, а заради тъпата връзка с Кински го изхвърлиха от университета.
— Какво точно се случи?
Фрици толкова се стараеше да говори равнодушно, че Роза я погледна учудено.
— Да не си настинала? Гласът ти звучи странно. Виж, историята с Кински беше ужасна драма. Ханс не умее да управлява чувствата си. Случваше се да покани някоя дама на закуска, но не завързваше сериозни връзки. Има си строги принципи. На първо място стои романът му, после има голямо празно пространство, след това идват приятелите му и накрая е любовта.
— Какъв роман? — полюбопитства Фрици, макар да не беше сигурна дали е разумно да отклонява Роза от темата. — За какво пише?
— За войната. Каквато е била в действителност — за войниците и за онези, които са били длъжни да пращат войниците на смърт, така са изисквали заповедите им, ако не го направят те, ще се яви някой друг. Ако Ханс успее да завърши романа си, книгата ще има феноменален успех. Такова нещо не се е появявало. Цяла Германия очаква да прочете такава книга, само дето хората още не го знаят. Консерваторите ще го ругаят, десните ще го мразят. Какво по-хубаво може да се каже за една книга? — Роза се усмихна криво и се върна към темата за Кински, без да го подсеща Фрици. — Ханс влагаше в книгата си всяка свободна минута, но после се появи онази вещица. Запознали се на парти по случай годежа й с някакъв богаташ и избягали във Виена. Изведнъж се заговори за женитба. Ханс и брак! Та той отдавна е женен за писането! Не след дълго обаче тя започна да му изневерява. Една вечер я заварил с Джони Гейбъл. Всеобщият любимец тъкмо я налагал с кучешки камшик.
— Тази свиня! — изфуча разярено Фрици, макар че в действителност му беше благодарна. Без него Ханс навярно е щял да се ожени за онази невярна коза. Дори не смееше да си го представи. Мисълта я разтреперваше.
Роза я забеляза, че настръхва, и заяви загрижено:
— Ако ти е студено, ще ти дам вълнената си жилетка. Първо говориш дрезгаво, а сега трепериш на стайна температура. Нищо чудно да е пролетен грип. Има още малко гореща вода, ще ти направя чай.
— О, не, да знаеш, че се пръскам от завист! — Инге разтърси русите си къдрици и пламенно целуна Фрици по бузата. — Това е обществената сензация на седмицата! Цял Берлин ще присъства. Със сигурност ще дойде и много народ от киното. Знам за Емил Янингс[42] и за Пола Негри[43], но нищо чудно да се появи и Боймер. Представяш ли си да те забележи и да се влюби в теб? Направо ще падна! Ще ти заема и кожата от сибирска катерица. Ще изглеждаш супер. Това е твоят шанс! Ще свири оркестърът на Джак Джаксън. Със сигурност ще присъства и баронеса Фон Витманстал, тя е много близка с Гретхен фон Келер.
После непременно, ама непременно трябва да ми разкажеш с какво са били облечени! Да знаеш, с моята кожена наметка ще засенчиш всички дами. Завиждам ти! И ще се запознаеш с куп важни хора. Какви добри възможности! Ще се движиш сред най-доброто общество с моята сибирска катерица!
Фрици кимна и се постара да изглежда въодушевена. Запита се как най-любезно да откаже ужасната сибирска катерица. Да, би било чудесно да се появи с кожа, тя беше топла и приятна, но като си представи колко катерици са били убити и одрани, се почувства нещастна и й стана студено. И най-топлото кожено палто нямаше да й помогне.
— По дяволите, побързай! Тук слизаме — изкомандва Инге и скочи от вече потеглилия автобус.
Отиваха на обявената в „Берлински вечерен вестник“ разпродажба на последни бройки рокли и обувки в източната част на Берлин. Очевидно не бяха единствените, прочели обявата. Големи тълпи жадни за покупки берлинчани вървяха в същата посока. След минута Фрици се озова в пренаселен заден двор, притисната между десетки, стотици говорещи на висок глас и силно потящи се домакини.
Как мразеше човешко множество на тясно пространство!
Пое дълбоко дъх, но това се оказа грешка.
Обгърната от облаци пот и миризма на лук, блъскана от всички страни, тя мина покрай няколко стари кръчмарски маси, отрупани с огромни кутии, пълни с великолепни платнени рози в турскосиньо, яркожълто и още по-ярко розово. Видя вечерни ръкавици, обшити с пайети и изкуствени диаманти с големина на слива — предлагаха ги в кутии от обувки. На закачалки, окачени на силно опънато въже, се редяха рокли за танци от тюл, тафта и коприна, палта, украсени с „фина къртича кожа“, и „чувствено дантелено бельо от Брюксел и Париж“. Следваха маси, отрупани с носни кърпички и хавлиени кърпи, салфетки, пелени, памучно бельо. Имаше и детски дрешки: шапчици, чорапки, ританки и така нататък, а на други маси се продаваха само ръкавици от кожа, коприна, дантела, памук или копринено кадифе.
42
Емил Янингс (1884–1950) — немски филмов актьор, популярен в Холивуд през 20-те години на XX в., първи носител на Оскар. — Бел. прев.