Фрици се държеше здраво за ръкава на Инге, която изобщо не се впечатляваше от навалицата. През цялото време не спря да бърбори.
— Само си представи някой богат аристократ да се влюби в теб! Или индустриалец! Е, ако не стане, си имаш поне Акерман и филмовата кариера. Ти си късметлийка, невинно агънце! Знаеш ли вече какво ще облечеш?
— Ще ми се да си купя нещо ново — отговори Фрици с висок глас. — Получих си седмичната заплата.
Парите я очакваха в плик върху пишещата машина и след кратко колебание тя реши да похарчи част от тях за дрехи. Нуждаеше се от рокля за автоклуба и за вернисажа. И от обувки, естествено, не би могла да се яви в обществото със старите си половинки.
— Започваме с обувките. Те са най-важни. Всеки берлински портиер гледа първо обувките, запомни това от мен! — продължи да я поучава Инге и я повлече през човешките маси към щанд с голяма табела „Обувки втора употреба, покупко-продажба, всички размери“.
— Искам обувки на ток. Модерни и удобни — изкомандва Инге възрастния мъж, който седеше зад масата и се опитваше да излъска един вехт ботуш.
— Знаете ли си размера, или да го измерим? Според мен е най-добре да ви измеря стъпалото. Нямате представа колко хора си разрушават здравето с неудобни обувки! — Той размаха насреща им шублер с форма на стъпало. — Повечето смятат, че обувката е за украса, за да топли и да не си мокрим краката. Аз обаче ви казвам: обувката е много повече. Идете в Англия. Англичаните са разбрали тази истина. Виждали ли сте някога ботуши на английски пехотинец? Правят ги само от най-фина кожа. Мека като масло! И дума не може да става за сравнение с тромавите, корави ботуши на нашите пруси. Войници с пришки по краката не могат да победят.
Фрици остана много учудена. През последните години беше чула какви ли не причини за загубата на войната — от евреите до социалистите, — но никой не бе обвинил ботушите на войниците. Малко скептична, тя седна на предложеното й столче и позволи на възрастния мъж да й измери стъпалата. Докато действаше бързо със специалния си шублер, той обясняваше колко добре било жените да спрат да си лакират ноктите — изпаренията прониквали в кръвта и причинявали рак и туберкулоза. Освен това лакираните нокти били признак на лош морал.
— Точно както си мислех — заключи той и зарови в кашоните си. — Намерих ги! — провикна се след минута. — Точно като за вас, млада госпожице! Перфектните обувки за вас!
Фрици преглътна. Взря се в обувките и веднага разбра: те са. Точно за такива обувки беше мечтала винаги. На ток, обшити с тъмносиня коприна, с токи, изчистени, само с мъничък камък точно над тока. Пое ги с леко треперещи ръце и ги обу. Ставаха й. Малко я стискаха, но й ставаха.
— Точно осем марки. Вижте, тези прекрасни обувки почти не са носени и са в най-добро състояние. Струва си да дадете осем марки за такава красота. Никога няма да излязат от мода и са много издръжливи: спокойно можете да ги завещаете на внучката си.
Омаяна от чудото, безсилна да възрази, Фрици забрави да се пазари и просто връчи исканата сума на смаяния търговец.
— Дядката е напълно луд, но разбира от обувки. Винаги си купувам от него — довери й Инге и я поведе към щандовете с рокли. — Според мен ти е нужно нещо скромно, най-добре в розово. Ще изглежда чудесно с моята сибирска катерица.
— Предпочитам нещо в сиво. Виж, аз харесвам твоята катерица, много мило, че си готова да ми я заемеш, но…
— Сиво! С тези обувки? Мили боже, ти си напълно побъркана! Няма да ти позволя да носиш сиво. Жълто? Да, жълто е страхотно. Ще ти отива на косата. Впрочем, не би било зле да си я боядисаш или поне да й подсилиш цвета, така няма да изглежда като избеляла от пране. Как мислиш, това отива ли ми? — Тя вдигна към лицето си една лента за челото, налепена с искрящи стъкълца, но само след миг я захвърли небрежно в кашона. — Толкова се впечатлих от вернисажа, че забравих да ти кажа последните новини. Снощи кавалерът ми, онзи непоносимо скучен Райбетанц, ме заведе на шери коблър[44] в „Хаус Фатерланд“[45] и кой беше там? Гейбъл! Представи си, разпита ме за теб!
44
Напитка от шери, захар, плодове и много лед, много популярна по онова време. — Бел. прев.
45
През 20-те и 30-те години на XX в. „Хаус Фатерланд“ е голямо увеселително заведение на „Потсдамер Плац“ с почти един милион посетители годишно. — Бел. прев.