— Защо, за бога?
Макар да признаваше голямата му заслуга за раздялата на Ханс с Кински, Фрици не го понасяше. Да, имаше хубав глас и изглеждаше добре, но нищо повече.
— Според мен той те харесва. Разпита ме какво знам за теб, буквално ме изстиска. А после предложи в събота да отидем заедно в „Инферно“: ти, аз, Райбетанц и Гейбъл. Хайде, кажи да!
— Хм… — промърмори Фрици и откачи от въжето сребърносива рокля в стил ампир[46]. Не желаеше да прекара цяла вечер с онзи надут пуяк. — Не знам дали ще имам време. Господин фон Келер отсъства. Прави проучвания за статиите си и ще се върне след два дни. До понеделник трябва да сме готови с материала. Сигурно ще се наложи да работя. Ще пробвам тази рокля.
— Вземи и люляковата! И тази розовата! Не я пипайте, ние я видяхме първи! — Със замах и с поглед, способен да обърне в бягство и най-смелия френски пехотинец, тя изтръгна една тюлена розова рокля от ръцете на млада жена със ситно накъдрена коса.
— Тази е перфектна за довечера. Като те види в нея, Акерман веднага ще ти даде главната роля, дори да е заета от Пола Негри. А тази е много подходяща за събота, за „Инферно“. О, а виж това!
Инге напълни ръцете й с официални рокли и я бутна към грубо скованата пробна кабина със завеса отпред.
— Побързай, защото трябва да хванем автобуса в и петнайсет. Ще те подстрижа и тази вечер най-после ще изглеждаш като човек.
— Моля уважаемата госпожица да ме последва. Господин Акерман вече ви очаква.
Мъж в черен фрак поведе Фрици към дълбините на площад „Лайпциг“ № 16, където се намираше Автомобилният клуб на Германия. Минаха покрай безброй червено-кафяви клубни кресла, украсени с месингови нитове, прекосиха приемната зала, изкачиха мраморно стълбище, покрито с килим, където миришеше на восък и студен цигарен дим, и спряха пред затворената врата на трапезарията.
— Позволявате ли да взема палтото ви?
Фрици остана с усещането, че мъжът в черен фрак се поколеба да произнесе думата „палто“. Бе успяла да се пребори с Инге и вместо кожата от сибирска катерица носеше вярното си ежедневно палто. Отказа се и от предложените й вечерни и танцови рокли, купи само сребърносивата, въпреки че Инге я убеждаваше да изхарчи цялата си заплата за нови тоалети. В знак на добра воля Фрици си купи четири яки за ежедневните си блузи, но нищо повече. Цупенето на Инге не продължи дълго и докато й къдреше косата под критичния поглед на Роза, тя продължи да бъбри без прекъсване.
— Желая ви приятна вечер.
Мъжът в черен фрак й отвори вратата, Фрици влезе в елегантното помещение. Акерман, заел маса до прозореца, стана да я поздрави и тя усети как успешно изтласкваната досега нервност отново я връхлита с пълна сила. Какво ще й донесе вечерта? Дали ще положи началото на кариерата си като филмова актриса? Възможно ли е животът й да се промени? Пое дълбоко дъх, погледна сините си обувки и закрачи към очакващия я човек от киното.
— Радвам се, че дойдохте! — посрещна я с усмивка той. — От момиче като вас може да се очаква и да не се появи.
— Нали дадох съгласието си…
Фрици се огледа за другия господин — нали Акерман искаше да я представи на някого? От него нямаше и следа, а масата беше сложена само за двама. Това не й хареса. Преди да се запита дали няма да изглежда неучтива, изтърси:
— Къде е вашият познат?
— Ще закъснее. Хората от киното никога не са точни, от мен да го знаете, а важните личности винаги закъсняват. — Той поклати развеселено глава и Фрици усети миризмата на одеколон и помада за коса. — В момента господин Моргенщерн си има сериозни грижи. Предстои премиерата на „Граф Жюст“ и Боймер е изпаднал в истерия. Разправят, че по време на репетиция започнал да повръща и припаднал. Сутрин изглежда ужасно подпухнал и гримьорите си имат много работа с него. Не му харесвала датата на премиерата, представяте ли си!
— Бедничкият — промърмори Фрици.
Наистина ли Акерман щеше да я представи на големия Моргенщерн? Внезапно се сети за дръзките лъжи на Инге. Само при спомена за казаното от приятелката й стомахът й се сгърчи от болка. Моргенщерн със сигурност ще поиска свидетелството й от театралното училище във Виена. Нищо чудно да я помоли да изиграе сцена от последната си роля, да изпълни монолог или нещо подобно. Тогава ще се наложи да му признае, че никога не е играла в театъра (с изключение на Червената шапчица в училище), но много иска да играе във филм, защото държи тъпакът Густав да види лицето й на киноплакат. А сега искаше и Ханс да се гордее с нея…
46
Стил в архитектурата и изкуството от началото на XIX век, който се отразява и в дамското облекло. — Бел. прев.