Фрици се поколеба. Много й се искаше да го попита защо се е захванал с Кински, след като е знаел каква е и очевидно е ценял високо приятелството си с Ханс. Точно той, красавецът, би могъл да има всяка жена. Ала Гейбъл я гледаше въпросително и явно бе приключил с темата за Ханс.
— Кога ще отидеш в „Бабелсберг“? — настоя той.
— Прослушването е в четвъртък, но не знам дали ще отида. След историята с Акерман… Той все пак е важна клечка и не ме харесва, както и аз него. — Фрици поклати глава. Само при мисълта за Акерман се разтрепери от страх. — Вече не съм много сигурна… за участие във филм, искам да кажа. Представях си как името ми ще се появи върху филмов плакат, за да го види бившият ми годеник и да се ядоса, но дали снимките ще ми харесат? Не обичам да съм в центъра на вниманието. Много по-хубаво би било да пиша сценарии.
— Да пишеш сценарии? Я стига, това са глупости! Казваш го само защото се боиш от Акерман. — Гейбъл я погледна сериозно. — Ако те е страх да направиш нещо, което желаеш, най-добре да се обесиш. Това означава, че си мъртъв. Вътрешно. Хайде, разкажи ми как смяташ да представиш онази Грушенка. Не съм чел книгата, но познавам Хьофген. Той е режисьор, неговият вкус е решаващ. Успееш ли да го убедиш, мнението на Акерман няма значение. Е, какво ще представиш? Започвай!
6 глава
Чакаха. Седяха на една пейка — много модерна, но по отношение на удобството напомняше по-скоро на вагон трета класа. Седяха и чакаха. След караницата в кабинета между двамата се бе установила напрегната учтивост и Фрици не посмя да отхвърли предложението на Ханс двамата заедно да предадат статиите си във внушаващата страх издателска къща „Улщайн“. През цялото пътуване в електричката Ханс говореше като навита пружина за голяма художествена изложба, планирана за юни в Манхайм. Фрици му отговаряше едносрично. С влизането в сградата на издателството той посочи острите нокти на една от дамите на рецепцията, подобни на нокти на хищна птица, и й пошепна: „Защо ли точно сега трябваше да се сетя за „Носферату“ на Мурнау?“[54] Фрици мигом забрави колко му е сърдита и се закиска. „Може би наистина ще станем приятели“, помисли си тя, но въпреки това изпита облекчение, когато си предадоха статиите и вече само уговорената среща с Клингенберг ги делеше от благополучния край на първия прекаран заедно ден след вернисажа. Дамата на рецепцията обаче прочете името на Ханс, написа нещо на служебна бланка, връчи я на дъвчещия дъвка куриер и го прати незнайно къде, после се обърна към Ханс и го помоли да почака.
Фрици остана с впечатление, че от този момент нататък дамата се отнасяше към тях по-нелюбезно от преди. Официалната бланка не предвещаваше нищо добро. От време на време двамата с Ханс си разменяха бързи погледи — мислите му май се движеха в същата посока.
Чакането се проточи. Наоколо цареше блъсканица като на „Курфюрстендам“. Постоянно се чуваше „Здрасти“ и „Чу ли вече“, възрастни жени с дебели крака и ортопедични обувки минаваха тичешком, красиви госпожици на високи токчета носеха препълнени папки. Мъже в отдавна изгубили безупречния си вид костюми, някои с тънки палта, други само по сако, идваха и си отиваха, често кимаха на Ханс — явно извънщатни сътрудници. Мършав господин със стъклено око даде на Ханс цигара и даже се усмихна на Фрици — съжалително, реши тя, сякаш знаеше защо седят тук.
Серията от статии „Хора от днес“ представляваше единственият редовен доход на Ханс. Фрици се помоли пламенно за него и дори отказа своята част от цигарата.
Тук всички пушеха, дори лули и пури, само че хората с пури не поздравяваха — те виждаха единствено обслужващия асансьора: тежко му, ако потегли без тях и се наложи да чакат!
— Как ти хареса филмът вчера? — попита внезапно Ханс, навярно само за да каже нещо. — Какво гледахте?
— Боймер. Страхотен беше. Най-много ми хареса краят — предложение за брак в „Рупински“. Ако някога се омъжа, искам да ми предложат в „Рупински“ и пръстенът да е до малините със сметана. Задължително трябва да има малини със сметана — обясни многословно тя, опитвайки да се пребори с мъчителния страх. Още докато говореше, осъзна каква щекотлива тема е подхванала и продължи трескаво, едва ли не панически: — Боймер е велик актьор, наистина. Много хора виждат единствено нацупената му уста, но според мен той може много повече.
54
„Носферату — симфония на ужаса“ — германски ням филм в пет действия на режисьора Фридрих Мурнау, един от първите филми на ужасите, свободна филмова екранизация на романа „Дракула“ от Брам Стокър. — Бел. прев.