— Казва „не“.
— И ти казваш на Маркус, и следва какво?
Той се усмихна, бавно извиване на устните, от което перфектните му сини очи заблестяха.
— Маркус ще го приеме като директно предизвикателство към властта му.
Оставих чашата с кафе и заобиколих плота. Стоях почти между двамата, енергията на Ричард пъплеше по кожата ми като маршируващи насекоми. От Жан-Клод не се излъчваше нищо. Мъртвите не издават шумове.
— Ако причиниш смъртта на Ричард, дори и индиректно, сделката ни отпада.
— Не е нужно да ме защитаваш — обади се Ричард.
— Ако загинеш, докато се биеш с Маркус, е едно, ако загинеш, защото Жан-Клод те ревнува, това вече е по моя вина.
Ричард ме докосна по рамото. Силата му беше като вълна електричество по тялото ми. Потреперих и той махна ръката си.
— Мога просто да се предам пред Маркус, да призная водачеството му и ще бъда в безопасност.
Поклатих отрицателно глава.
— Виждала съм какво смята за приемливо Маркус. Дори не се приближава до идеята ми за безопасно.
— Маркус не е знаел, че са филмирали два края — каза Ричард.
— Значи си разговарял с него?
— Нима говорите за прекрасните малки филми, измислени от Рейна? — попита Жан-Клод.
И двамата се обърнахме към него. В стаята плисна вълна от енергия, която постепенно започна да се усилва. Беше ми трудно да дишам, застанала толкова близо до него, сякаш се опитвах да преглътна гръмотевична буря.
Поклатих глава. По един проблем, моля.
— Какво знаеш за филмите? — попитах аз.
Жан-Клод ни изгледа, първо единия, после другия. В крайна сметка спря погледа си върху моя.
— По гласа ти звучи по-важно, отколкото би трябвало да е. Какво е направила Рейна сега?
— Откъде знаеш за филмите? — попита Ричард. Пристъпи крачка напред. Гърдите му докоснаха гърба ми и аз ахнах. Кожата започна да ме гъделичка сякаш някой бе допрял до нея оголена жица, но не болеше. Просто усещането бе почти завладяващо. Доставяше удоволствие, но по начин, за който знаете, че ще премине в болка, ако не спре скоро.
Отдръпнах се от него и застанах помежду им, така че да не съм с гръб към никого. И двамата ме изгледаха. Израженията им бяха почти идентични. Отчуждени, сякаш през главите им минават неща, за които никога не бих мечтала, сякаш слушаха музика, на която не бих могла да танцувам. Бях единственият човек в стаята.
— Жан-Клод, просто ми кажи какво знаеш за филмите на Рейна. Без игрички, става ли?
Той се втренчи в мен за секунда, после елегантно сви рамене.
— Добре. Вашата алфа женска ме покани да се включа в мръсните й филми. Предложиха ми ролята на звездата.
Знаех, че е отхвърлил предложението. Беше ексхибиционист, но все пак предпочиташе да спазва някакво ниво на благоприличие при представленията си. Мръсните филми бяха неприемливи за него.
— Хареса ли ти да правиш секс с нея пред камерите? — попита Ричард. Гласът му бе нисък, цялата му енергия изпълваше стаята.
Жан-Клод се обърна към него, а в очите му имаше гняв.
— Тя похвали теб, мой космати приятелю. Твърди, че си великолепен.
— Това беше евтино, Жан-Клод — отвърнах аз.
— Не ми вярваш. Толкова ли си сигурна в него?
— Че не би правил секс с Рейна ли? Да.
По лицето на Ричард пробягна странно изражение. Изгледах го.
— Не си, нали?
Жан-Клод се разсмя.
— Бях на деветнадесет. Тя беше алфа женската. Мислех, че нямам избор.
— Да бе.
— Тя има право да си избира от новите мъжкари. Това е едно от нещата, които искам да спра.
— Още ли спиш с нея? — попитах аз.
— Не, не и откакто имам избор — отвърна той.
— Рейна говори с голяма привързаност за теб, Ричард. С такива подробности. Не може да е било чак толкова отдавна.
— Беше преди седем години.
— Наистина? — В тази дума се съдържаше цяла вселена от съмнение.
— Не те лъжа, Анита — отвърна той.
Ричард пристъпи напред. Жан-Клод тръгна към него. Нивото на тестостерона започна да прехвърля това на свръхестествените сили. Щяхме да се удавим в двете.
Застанах между двамата, поставяйки ръце на гърдите им. В мига, в който дланта ми докосна голата кожа на Ричард, силата започна да тече надолу по нея като някаква хладна електрическа течност. Другата ми ръка докосна Жан-Клод секунда по-късно. Това някаква игра на дрехата ли беше, или вампирът постави дланта ми върху голите си гърди? Плътта бе хладна и мека и почувствах как силата на Ричард преминава през тялото ми и се забива в перфектната кожа.
Щом го докосна, от вампира се изстреля ответен прилив на енергия. Двете енергии не се бореха помежду си, смесиха се вътре в мен, разливайки се една в друга. Силата на Жан-Клод беше хладък, буен вятър. Тази на Ричард бе цялата горещина и електричество. Двете се подхранваха взаимно като дърво и пламък. И под всичко това можех да почувствам себе си, онова нещо вътре в мен, което ми позволяваше да призовавам мъртвите. Магията, поради липсата на по-добра дума. Трите сили се сляха в един поток, от който кожата ми настръхна, сърцето ми се разтупка, а стомахът ми се присви.