— Добре. Тогава изчезвайте и двамата.
Ричард се изправи на кушетката.
— Анита, чу Лилиан. Трябва да те будят на всеки час.
— Ще си наглася алармата. Виж, Ричард, добре съм. Обличай се и тръгвай.
Изглеждаше объркан и леко наранен.
— Анита.
Жан-Клод не изглеждаше объркан или наранен. Изглеждаше самодоволен.
— Ричард няма да прекара нощта тук. Доволен ли си?
— Да.
— Ти също няма да прекараш нощта тук.
— Не съм и смятал. — Изправи се и се обърна с лице към мен. — Ще напусна веднага, щом си получа целувката за лека нощ.
— Твоята какво?
— Моята целувка. — Заобиколи кушетката и застана пред мен. — Признавам, че си те представях облечена в нещо по… — той подръпна ръкава ми — …изкусително, но човек се задоволява с онова, което може да получи.
Дръпнах ръкава от ръцете му.
— Още не си получил нищо.
— Вярно е, но съм изпълнен с надежда.
— Нямам представа защо — отвърнах аз.
— Споразумението ми с Ричард се базира на това, че всички ние излизаме. Ти излизаш с Ричард и излизаш с мен. И двамата те ухажваме. Едно задушевно, малко семейство.
— Може ли да ускорим нещата? Искам да си лягам.
Между очите му се появи лека бръчка.
— Анита, не ме улесняваш.
— Ура.
Бръчката се изглади и той въздъхна.
— Човек би казал, че трябва да се откажа от надеждата все някога нещата да стават по лесния начин с теб.
— Да — отвърнах аз, — би трябвало.
— Целувка за лека нощ, та… Анита. Ако наистина имаш намерение да излизаш с мен, няма да е последната.
Погледнах нагоре към него. Искаше ми се да му кажа да върви по дяволите, но имаше нещо в начина, по който беше застанал.
— И какво ще стане, ако кажа, че няма целувка?
— Тогава ще се махна за тази вечер — пристъпи към мен така, че почти се докосвахме. Платът на ризата му докосваше предната част на тениската ми. — Но ако даваш целувки на Ричард и не ми позволяваш подобни привилегии, уговорката ни отпада. Ако аз не мога да те докосвам, а той може, няма да е особено честно.
Бях се съгласила да излизаме заедно, защото тогава ми се беше сторило добра идея, но сега… Не се бях замисляла за всички усложнения. Излизане, целувки, контене. Гадост!
— Не се целувам, докато не мине първата среща.
— Но ти вече си ме целувала, Анита.
— Не и по собствено желание.
— Кажи ми, че не ти хареса, ma petite.
Щеше да ми хареса да излъжа, но никой от двамата нямаше да се хване.
— Ти си едно досадно копеле.
— Не толкова, колкото ми се иска да бъда.
— Не е нужно да правиш нищо, което не желаеш — обади се Ричард. Беше коленичил на кушетката, а ръцете му стискаха облегалката.
Поклатих глава. Не бях сигурна, че мога да го обясня на глас, но ако щяхме да го правим, Жан-Клод бе прав. Не можех да държа ръката на Ричард и да не държа неговата. Въпреки че ми даваше реален стимул да не стигам до края с Ричард. Каквото повикало, такова се обадило и прочее.
— След първата ни среща можеш да получиш доброволна целувка, не и преди това. — Щях да пробвам стария колежански номер.
Той поклати отрицателно глава.
— Не, Анита. Ти самата ми каза, че харесваш, а не просто обичаш Ричард. Че можеш да си представиш как прекарваш живота си с него, но не и с мен. Вероятно той е по-приятен компаньон. Не мога да се състезавам с него по този параграф.
— Това определено е самата истина — отвърнах аз.
Той ме изгледа с тези сини, сини очи. Не използваше силата си, но в погледа му имаше тежест. Не магия, но нещо не по-малко опасно.
— Но в една област мога да се съревновавам.
Можех да почувствам погледа му върху тялото си, сякаш ме докосваше. Тежестта му ме накара да потреперя.
— Престани.
— Не. — Една дума, нежна, гальовна. Гласът му бе една от най-приятните му страни. — Една целувка, Анита, или прекратяваме нещата тук и сега. Няма да те изгубя без борба.
— Ще се биеш с Ричард тази вечер само защото не искам да те целуна.
— Не става дума за целувката, ma petite. Заради това, което видях тази вечер, когато се срещнахте на вратата. Виждам ви как се превръщате в двойка пред очите ми. Трябва да се намеся сега или всичко е загубено.
— Ще използваш гласа си, за да я впримчиш — обади се Ричард.
— Без номера тази вечер, обещавам.
Щом казваше без номера, значи наистина го имаше предвид. Веднъж дадеше ли дума, държеше на нея. Което значеше също и, че би се борил с Ричард заради целувката. Бях оставила и двата пистолета в спалнята. Мислех си, че сме в безопасност поне тази вечер. Бях твърде уморена, за да се занимавам с това точно сега.
— Добре.
— Не е нужно да правиш нищо, което не искаш, Анита — каза отново Ричард.