— Ако всички ще умрем в кървав сблъсък, нека е за нещо по-значимо от една целувка.
— Искаш да го направиш — каза Ричард. — Искаш да го целунеш.
Не звучеше доволен.
Какво се предполагаше да отговоря?
— Това, което искам най-много в момента, е да се озова в леглото, сама. Искам да поспя малко.
Това поне беше истина. Може би не цялата истина, но достатъчно, че да ми спечели объркан поглед от Ричард и раздразнена въздишка от страна на Жан-Клод.
— Добре, щом задължението е толкова неприятно, нека приключим с него бързо — каза Жан-Клод.
Стояхме толкова близо един до друг, че нямаше нужда да прави още една стъпка, за да се притиснат телата ни. Опитах се да вдигна ръце, така че да ни държа разделени. Дланите ми се плъзнаха по голата кожа на корема му. Отдръпнах се от него, свивайки ги в юмруци. Усещането за кожата му остана като закачено по пръстите ми.
— Какво има, ma petite?
— Остави я на мира — обади се Ричард.
Стоеше до кушетката със свити в юмруци ръце. По кожата ми пробягваха тръпки от сила. Неговата енергия пълзеше навън като бавен вятър. Косата му падаше върху едната страна на лицето му. Гледаше през завеса от коса. Лицето му бе скрито от сенки. По кожата му блестеше светлина и я оцветяваше в оттенъци на сиво, златно и черно. Стоеше там и внезапно бе започнал да изглежда див. Из стаята се разнесе ниско, гъделичкащо гръбнака ръмжене.
— Престани, Ричард.
— Той използва силите си върху теб — гласът му бе неузнаваем. Ниско басово ръмжене, което излизаше от човешко гърло. Бях благодарна за сенките. Благодарна, че не мога да видя какво става с лицето му.
Бях толкова притеснена, че Жан-Клод може да започне кавга, че въобще не ми бе минало през ума, че Ричард може да е инициаторът.
— Не използва силите си върху мен. Просто докоснах кожата му. Това е.
Той пристъпи напред на светло и лицето му се оказа нормално. Какво ли се случваше в това прекрасно гърло, зад тези меки вкусни устни, че правеше гласа му толкова чудовищен?
— Обличай се и изчезвай.
— Какво? — Устните му се раздвижиха, но навън излезе същият ръмжащ глас. Беше все едно да гледаш лошо дублиран филм.
— Ако на Жан-Клод не му е разрешено да те напада, и на теб със сигурност не ти е позволено. Смятах, че той е единственото чудовище, с което трябва да се разправям. Ако не можеш да се държиш като човек, Ричард, напусни.
— А какво става с моята целувка, ma petite?
— И двамата стигнахте до максимума тази вечер казах аз. — Всички вън.
Смехът на Жан-Клод изпълни мрака.
— Както желаеш, Анита Блейк. Внезапно вече не съм толкова притеснен за теб и мосю Зееман.
— Преди да започнеш да се поздравяваш, Жан-Клод — оттеглям поканата си.
Разнесе се нещо подобно на свръхзвуково изпукване. Стаята се изпълни със страховит грохот. Вратата се отвори с трясък и се удари в стената. Вътре, като невидима река, нахлу вятър, развя дрехите ни и разроши косите ни.
— Не е нужно да го правиш — каза Жан-Клод.
— Напротив, нужно е.
Сякаш невидима ръка го изблъска през вратата и я трясна след него.
— Съжалявам — каза Ричард. Ръмженето започваше да се разсейва. Гласът му бе почти нормален. — Пълнолунието е твърде скоро, за да си позволявам да се ядосвам до такава степен.
— Не искам да слушам повече. Просто си тръгвай.
— Анита, съжалявам. Обикновено не губя контрол по този начин. Дори и пълнолунието да е толкова скоро.
— Какво беше по-различно тази вечер?
— Никога преди не съм бил влюбен. Изглежда, това пречи на концентрацията ми.
— Ревността е причината — казах аз.
— Кажи ми, че няма причина да ревнувам, Анита. Накарай ме да повярвам.
Въздъхнах.
— Върви си, Ричард. Все още ми предстои да почистя пистолетите и ножовете, преди да мога да си легна.
Той се усмихна и поклати глава.
— Предполагам, че тази вечер не успях да те успокоя с това до каква степен съм човек.
Заобиколи кушетката и се наведе, за да прибере пуловера си от пода, където бе оставен прилежно сгънат.
Нахлузи го през глава и измъкна от джоба на дънките си ластик, за да хване косата си на конска опашка. Дори и през пуловера можех да видя как се движат мускулите му. Нахлузи обувките си и се наведе да ги завърже.
Палтото му бе дълго и стигаше чак до глезените. В полумрака изглеждаше като наметало.
— Предполагам, че и аз няма да получа целувка.
— Лека нощ, Ричард.
Той си пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.
— Лека нощ, Анита.
Тръгна си. Заключих вратата. Почистих оръжията си и се мушнах в леглото. След представлението, което бяха изнесли Ричард и Жан-Клод, единственото, което исках в леглото си тази вечер, беше броунингът. Добре де, пистолетът и един плюшен пингвин.