— Здравейте, госпожо Дрю, трябва да ви зададем няколко въпроса за Луис Фейн.
— Госпожице Блейк, не знаех, че сте с полицията.
Аз се усмихнах и тя се усмихна. Дали Луи беше тук? Нима тя ни забавяше, докато някой го убиваше? Проклятие. Ако я нямаше полицията, щях да извадя пистолета и да нахлуя. Има си някои недостатъци да спазваш закона.
— Проверяваме изчезването на г-н Фейн. Вие сте последната, която го е видяла.
— О, Боже. — Тя не отстъпи от вратата.
— Може ли да влезем и да ви зададем няколко въпроса? — попита Долф.
— Ами, не знам какво бих могла да ви кажа. Г-н Фейн така и не се появи на срещата ни. Въобще не го видях.
Стоеше там като хубава усмихваща се стена.
— Трябва да влезем и да огледаме, госпожо Дрю, просто за всеки случай.
— Имате ли заповед?
Долф я изгледа.
— Не, госпожо Дрю, нямаме.
Усмивката й бе ослепителна.
— В такъв случай съжалявам, но не мога да ви пусна.
Сграбчих предната част на робата й и я стиснах достатъчно, за да разбера, че не носи сутиен.
— Или ще минем покрай теб, или през теб.
Ръката на Долф се спусна върху рамото ми.
— Съжалявам, госпожо Дрю, госпожица Блейк се пали твърде много. — Думите едва се процедиха през зъбите му, но все пак ги изрече.
— Долф…
— Пусни я, Анита, веднага.
Погледнах към странните й очи. Все още се усмихваше, но вече имаше и нещо друго. Страх.
— Ако той умре, и ти умираш.
— Не осъждат човек на смърт заради подозрения — отвърна тя.
— Не говорех за законна екзекуция.
Очите й се разшириха. Долф отново стисна рамото ми и ме избута надолу по стълбите. Зербовски вече се извиняваше за моята нетактичност.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита Долф.
— Той е вътре, знам го.
— Не го знаеш. Обадих се за заповед. Докато не я получим, ако тя не ни пусне или той не се появи край някой прозорец и не извика за помощ, не можем да влезем. Такъв е законът.
— Значи не струва.
— Може би, но ние сме полицията. Ако ние не се подчиняваме на закона, кой друг ще го прави?
Свих ръце, забивайки нокти в лактите си. Другият вариант бе да изтичам нагоре и да разбия перфектното лице на Елвира Дрю. Луи беше там по моя вина.
— Разходи се, Анита, изпусни парата.
Погледнах го. Можеше да ми каже да ида да седна в колата, но не го направи. Опитах се да разчета лицето му, но беше сложил празното полицейско изражение.
— Разходка, добра идея.
Отправих се към дърветата. Никой не ме спря. Долф не ме повика обратно. Би трябвало да е наясно какво ще направя. Навлязох сред оголените от зимата дървета. Топящият се сняг падаше на капки върху главата и лицето ми. Вървях, докато вече не можех да ги виждам ясно. През зимата човек може да мерне неща от много метри разстояние, но беше достатъчно далече за нашата малка игра на преструвки.
Свих към задната част на къщата. Топящият се сняг напои найковете ми. Листата представляваха влажен килим под краката ми. Имах двата пистолета и два ножа. Бях заменила онзи, който Гретхен така и не върна. Бяха комплект от четири остриета, специално направени за мен. Не е лесно да намериш нож с достатъчно съдържание на сребро, че да убие чудовища и въпреки това да има твърдо острие.
Но сега не можех да убивам никого. Задачата ми бе да вляза вътре, да открия Луи и да извикам за помощ. Ако някой в къщата извикаше за помощ, полицията можеше да влезе. Такива бяха правилата. Ако Долф не беше уплашен, че ще убият Луи, нямаше да ми разреши да го направя. Но закон или не, да стоиш отвън, докато заподозряната убива поредната си жертва, бе трудно за преглъщане.
Приклекнах на границата на дърветата и огледах гърба на къщата. Задна врата водеше към закрита веранда. На нея имаше стъклена врата, която водеше вътре в къщата и втора врата на едната страна. Повечето къщи в Сейнт Луис имат мазета. При някои от по-старите имаше само външен достъп до тях. Добавете малка веранда и малка врата. Ако исках да скрия някого, мазето звучеше като добро място. Ако беше килер за метли, просто нямаше да вляза.
Погледнах прозорците на горния етаж. Завесите бяха спуснати. Ако имаше хора, които наблюдаваха, не можех да ги видя. Надявах се, че и те не могат да ме видят.
Пресякох откритата местност, без да извадя оръжие. Те бяха вещици. По правило вещиците не те застрелват. Всъщност вещиците, истинските вещици, не използват кой знае колко насилие. Една последователка на Уика не би имала нищо общо с човешко жертвоприношение. Но думата вещица означава много различни неща. Някои от тях могат да са доста страшни, но рядко те застрелват.
Коленичих край мрежестата врата, която водеше към верандата. Държах ръката си толкова близо до дръжката, колкото бе възможно, без да я докосвам. Не топлина, но… проклятие, няма дума, която да го опише. Но на дръжката нямаше магия. Даже добрите вещици понякога омагьосват външните врати, така че да получат предупреждение в случай на крадец или пък, за да стане залепване. Представете си, че проникнете в дома й, но не вземете нищо. Магията ще се залепи за вас и ще позволи на вещицата и приятелите й да ви намерят. Лошите могат да поставят по-неприятни неща на вратите си. Вече бяхме установили що за вещици има вътре, така че предпазливостта изглеждаше най-добрият вариант на поведение.