Носенето на Кати беше скъсало част от шевовете и кървях през превръзката. Лекарят, който беше оперирал Зербовски, лично ги заши. Дълго време се взира в белезите.
Ръката ме болеше и бе бинтована от китката до лакътя. Но всички бяхме живи. Ура.
Таксито ме хвърли пред жилището ми в нещо, което би минало за приличен час. Открихме Луи дрогиран и завързан в мазето. Елвира беше признала, че е взела кожите на върколак, леопардлак и се е пробвала с нагата. Джейсън не беше в къщата. Отрече въобще да го е виждала. За какво и е друга върколашка кожа? Заяви, че кожата на плъхолака била за нея. Когато я попитаха за кого е щяла да бъде змийската кожа, отново отговори, че е била за нея. Имаше най-малкото още един замесен и тя не желаеше да го предаде.
Беше вещица и бе използвала магия, за да убива. Това означаваше автоматична смъртна присъда. Веднъж осъдена, присъдата щеше да се изпълни в рамките на четиридесет и осем часа. Без обжалване. Без помилване. Смърт. Адвокатите се опитваха да я накарат да признае за другите изчезвания. Ако признаеше, можеше и да смекчат присъдата й. Можеше. Вещица убийца. Не вярвах, че ще стане, но кой знае, можеше и да го направят.
Ричард ме чакаше пред вратата на апартамента. Не очаквах да го видя, нали беше пълнолуние и прочее. Бях оставила съобщение на телефонния му секретар, че сме открили Луи и че е добре.
Полицията се опитваше да не раздуха нещата и да опази тайната му самоличност. Надявах се, че ще успеят. Но поне беше жив. Ветеринарната служба бе прибрала кучето.
— Получих съобщението ти — каза той. — Благодаря ти, че спаси Луи.
Поставих ключа в ключалката.
— Пак заповядай.
— Все още не сме открили Джейсън. Наистина ли смяташ, че са го отвлекли вещици?
Отворих вратата. Той ме последва и я затвори след нас.
— Не знам. Това притеснява и мен. Ако Елвира беше отвлякла Джейсън, той трябваше да се намира в къщата — щом махнахме кожата на вълка, се оказа, че е жена, която не познавах.
Влязох в спалнята, сякаш бях сама. Ричард ме последва. Чувствах се лека и далечна, и малко нереална.
Бяха отрязали ръкавите на якето и пуловера ми. Бях се опитала да спася якето, но предполагам, че така или иначе е било съсипано. Освен това бяха срязали и ножницата на лявата ми ръка. Тя и ножът бяха прибрани в джоба на якето ми. Защо в кабинетите за спешна помощ винаги режат всичко наред?
Той застана зад мен, без да ме докосва, с ръце, увиснали над раменете ми.
— Не ми каза, че си ранена.
Телефонът иззвъня. Вдигнах го, без да се замисля.
— Анита Блейк? — Гласът беше мъжки.
— Да.
— Обажда се Уилямс, биологът от природния център „Одюбон“. Прегледах част от видеокасетите си с бухали, които записвам нощем. На една от тях има нещо, за което бих се заклел, че е хиена. Казах на полицията, но те, изглежда, не схващат важността. Разбирате ли какво може да означава наличието на звуци от хиена?
— Хиена превръщач — отвърнах аз.
— Да, и аз си помислих същото.
Никой не му бе казал, че убиецът вероятно е върколак. Но един от липсващите превръщачи беше хиена. Може би Елвира наистина не знаеше какво се е случило с всички липсващи ликантропи.
— Не каза ли, че си съобщил на полицията?
— Да, съобщих.
— На кого?
— Обадих се в кабинета на шериф Тайтъс. — С кого разговаря?
— С Айкенсен.
— Знаеш ли дали той е предал на Тайтъс?
— Не но защо да не го направи?
Защо, наистина.
— Има някой на вратата. Може ли да изчакаш за минута?
— Не мисля, че…
— Веднага се връщам.
— Уилямс, Уилямс, не отваряй вратата! — Но вече говорех на въздуха.
Чух как прекоси стаята. Врата се отвори. Нададе изненадан вик. Нечии по-тежки стъпки се приближиха до телефона.
Някой вдигна слушалката. Чувах дишането му. Не каза нищо.
— Говори ми, копеле проклето.
Дишането стана тежко.
— Айкенсен, ако го нараниш, ще те накарам да изядеш патката си, набучена на нож.
Той се разсмя и затвори. И никога нямаше да мога да свидетелствам пред съда кой е бил от другата страна на телефонната линия.
— Проклятие, проклятие, проклятие.
— Какъв е проблемът?
Обадих се на телефонни услуги, за да получа номера на полицейското управление в Уилотон. Натиснах бутона за автоматично набиране срещу минимална такса.
— Анита, какво има?
Вдигнах ръка, показвайки му да изчака. Отговори ми женски глас.
— Заместник Холмс ли е на телефона?
Не беше. Свързаха ме с началник Гароуей, след като убедих диспечерката, че е въпрос на живот и смърт. Не й се развиках. Заслужавах много червени точки за това.