— Ще трябва да споделите квартирата с нашия млад приятел.
Ричард сграбчи с ръце решетките на клетката си.
— Не може да я вкарате там. Когато се превърне, ще има нужда от храна.
— Две неща помагат превръщането да започне — каза Каспар, — секс и кръв. Видях колко много харесва Джейсън твоята приятелка.
— Не го прави, Каспар.
— Твърде късно — отвърна той.
Ако влезех в клетката, щях да свърша изядена жива. Това всъщност беше в топ пет на начините, по които не исках да умра. Нямаше да вляза в клетката. Щях да ги накарам да ме застрелят преди това.
— Айкенсен ще отвори клетката и вие ще влезете вътре, госпожице Блейк.
— Не — отвърнах аз.
Тайтъс ме изгледа.
— Госпожице Блейк, г-н Фийнстийн ще ви застреля, ако не го направите.
Брадатият мъж, онзи с несигурните очи и прочее, насочи към мен 9-милиметрова „Берета“. Хубаво оръжие, ако не настоявате да си купите нещо, произведено в Америка. Цевта изглеждаше много голяма и масивна от грешния край.
— Добре, застреляйте ме.
— Госпожице Блейк, не се шегуваме.
— Нито пък аз. Вариантите ми са да бъда изядена жива или да ме застрелят. Така че, застреляйте ме.
— Г-н Кармайкъл, бихте ли насочили вашия 22-ри калибър насам. — Кармайкъл го направи. — Можем да ви раним, госпожице Блейк. Да пуснем куршум в крака ви и да ви завлечем в тази клетка.
Погледнах в малките му лъскави очички и осъзнах, че ще го направи. Не исках да влизам в клетката, но определено не желаех да се озова там ранена.
— Ще броя до пет, госпожице Блейк, след което Кармайкъл ще ви рани и ще ви довлечем до клетката. Едно… две… три… четири…
— Добре, добре, проклет да си. Отключете шибаната врата.
Айкенсен го направи. Влязох вътре. Вратата се затвори с издрънчаване зад гърба ми. Стоях близо до нея. Джейсън трепереше сякаш имаше треска, но иначе не се движеше.
Мъжете отвън изглеждаха разочаровани.
— Платихме добри пари, за да ловим върколак — каза Сивокосия. — За момента не получаваме нищо срещу тях.
— Имаме цялата нощ, господа. Той няма да успее да устоява на тази секси мръвчица безкрайно.
Не ми харесваше да ме наричат мръвчица. Независимо секси или не.
— Обадих се на Гароуей, преди да тръгнем насам. Казах му, че заместниците му са попаднали в засада. Казах му, че си бил ти, Айкенсен.
— Лъжкиня. Погледнах право в Тайтъс.
— Смяташ ли, че лъжа?
— Може би просто ще ви избием и ще избягаме, госпожице Блейк.
— И ще върнеш обратно парите на тези господа?
— Искаме лов, Тайтъс. — Тримата въоръжени мъже не изглеждаха склонни да си тръгнат, докато все още имаше възможност за забавление. — Полицията не знае, че човекът птица е замесен — каза Кармайкъл с 22-рия калибър. — Може да остане горе. Ако дойдат и започнат да задават въпроси, той може да им отговори.
Тайтъс изтри длани в панталоните си. Потящи се длани, нерви? Надявах се да е така.
— Не се е обадила. Просто блъфира — отвърна Айкенсен.
— Накарай го да се превърне — обади се Кармайкъл.
— Не й обръща никакво внимание — каза Сивокосия.
— Дайте му време, господа.
— Каза ни, че нямаме време.
— Ти си експертът, Каспар. Измисли нещо.
Каспар се усмихна, гледайки някъде зад мен.
— Не мисля, че ще се наложи да чакаме още много.
Обърнах се бавно и погледнах зад себе си. Джейсън все още беше свит на земята, но лицето му бе обърнато към мен. Превъртя се на четири крака с едно леко движение. Очите му пробляснаха към мен, след това се втренчиха в мъжете извън клетката.
— Няма да го направя. Няма да се превърна заради вас. — Гласът му беше напрегнат, но нормален. Звучеше човешки.
— Удържа се достатъчно дълго, Джейсън — каза Каспар, — но луната изгрява. Помириши страха й, Джейсън. Помириши тялото й. Знаеш, че я желаеш.
— Не! — Той наведе главата си към земята, дланите и ръцете му бяха изпънати на пода, а коленете му вдигнати нагоре. Поклати глава, притискайки лицето си към скалата. — Не — вдигна лице. — Няма да го правя като някакъв цирков изрод.
— Смяташ ли, че ако осигурим на Джейсън и госпожица Блейк малко уединение, това ще ускори нещата? — попита Тайтъс.
— Би могло — отвърна Каспар. — Изглежда, не му харесва да има публика.
— Ще ви осигурим малко пространство, за да си поемете въздух, госпожице Блейк. Ако не сте жива, когато се върнем, е, беше ми приятно да ви срещна.
— Не мога да кажа същото, Тайтъс — отвърнах аз.
— Е, това си е самата божия истина. Сбогом, госпожице Блейк.
— Гний в ада, кучко — беше прощалната реплика на Айкенсен.
— Всеки път като погледнеш в огледалото ще си спомняш за мен, Айкенсен.