Почувствах как си пое дълбок накъсан дъх. Притисна лицето си към меката плът на корема ми. Езикът му облизваше кожата ми, а устата му се притискаше силно към нея. Зъбите му леко одраскаха кръста ми. Накара ме да потръпна и то не от болка. Ръцете му се свиха в юмруци под пуловера ми, трепереха. Не исках да пусна китките му, но исках да се махне от мен.
— Ще ме яде ли или…
— Ще те чука — добави Кармайкъл.
Почти го бях забравила. Беше лекомислено да забравя човека с пистолета. Може би причината бе в осъзнаването, че не представлява опасност за мен. Опасността беше коленичила в краката ми.
— Джейсън е един от нас само от няколко месеца. Ако може да канализира енергията в секс вместо в насилие, бих приел това. И бих се опитал да го държа настрани от смъртоносните зони.
— Какво би трябвало да означава това?
— Дръж го далеч от гърлото и стомаха си.
Впих поглед в Джейсън. Той ме погледна и завъртя очи. Имаше мрак в тези бледи очи, мрак, достатъчно дълбок, че да се удавиш в него.
Измъкнах ръцете му изпод пуловера си. Той ги плъзна в моите и пръстите ни се преплетоха. Потърка носа си в стомаха ми, опитвайки се да зарови лице на мястото, където пуловерът беше оголил кожата ми. Изправих го, все още вплела ръце в неговите.
Той вдигна ръцете ни нагоре, притискайки моите назад към решетките. Преборих се с желанието да се съпротивлявам, да се отдръпна. Съпротивата беше възбуждаща, а това беше лошо.
Бяхме с почти еднакъв ръст. Очите му бяха твърде поразителни от няколко сантиметра разстояние. Устните му се разтвориха леко и успях да мярна зъбите.
Исусе!
Той потърка бузата си в моята. Устните му се придвижиха надолу по очертанията на челюстта ми. Обърнах глава в опит да го държа по-далече от големия туптящ пулс на врата ми. Той повдигна глава, за да си поеме въздух и докосна с уста моята. Притисна тялото си към моето достатъчно силно, за да разбера, че се радва да е в тази поза. Или поне тялото му се радваше. Зарови лице в косата ми и остана така притиснат към мен, докато ръцете ни бяха върху решетките.
Можех да почувствам тупкането на пулса на врата му, допрян до челюстта ми. Дишането му беше твърде учестено, гърдите му се повдигаха и спускаха, сякаш правеше много повече от любовна игра. Нима щях да се превърна от обект на любовна игра в мезе?
Кожата ми настръхна от нечия енергия, но не беше Джейсън. Бях опитвала тази сила и преди. Нима представлението беше възбуждащо за Ричард? Нима да ме гледа как умирам по този начин щеше да е толкова възбуждащо, колкото и с жената от филма?
— Тя е моя, Джейсън. — Беше гласът на Ричард, но с басов полутон. Промяната наближаваше.
Джейсън изскимтя. Това беше единствената дума, с която да се опише звука.
Силата на Ричард се носеше по въздуха като далечна гръмотевица и се приближаваше все повече.
— Махни се от нея, Джейсън. Веднага! — Последната дума излезе с нещо близко до писък.
Но беше от типа писъци, които надават когуарите, не от страх, а като предупреждение.
Почувствах как Джейсън поклати глава срещу косата ми. Ръцете му се разтърсиха от конвулсии срещу моите. Силата им ме накара да ахна. Това беше грешен ход.
Пусна ръцете ми толкова рязко, че щях да залитна, ако не беше тялото му да ме задържи изправена. Отдръпна се рязко от мен и наистина залитнах. Той ме сграбчи за бедрата и ме вдигна във въздуха твърде бързо, за да мога да го спра, дори и да имах сили. Удари ме назад в решетките. Поех по-голямата част от удара с гърба си. Бях натъртена, но жива.
Придържаше ме с една ръка, докато с другата отметна пуловера ми нагоре. Аз го дръпнах обратно надолу. Той издаде нисък гърлен звук и ме хвърли на земята. Ударът в скалата премахна всяка съпротива от моя страна за около минута. Джейсън разкъса пуловера, сякаш бе хартия и го разпръсна далече от стомаха ми. Вдигна глава към небето и изкрещя, но устата, която отвори, вече не беше човешка.
Ако имах достатъчно въздух, и аз щях да изпищя.
— Джейсън, не! — Гласът вече не беше човешки.
Достатъчно плътна, че да се задавиш от нея, силата на Ричард изпълни клетката. Джейсън се бореше, сякаш тя наистина бе по-плътна от въздуха. Замахна срещу нещо, което бе невидимо за мен, с ръце, които имаха извити нокти вместо пръсти.
— Назад! — Думите бяха едва разпознаваемо ръмжене.
Джейсън изръмжа в отговор, а зъбите му изщракаха във въздуха, но не срещу мен. Той се претърколи и започна да пълзи по скалата, ръмжейки.
Аз просто лежах по гръб и се страхувах да помръдна. Страхувах се, че каквото и да било движение ще наруши баланса и ще го накара да завърши онова, което е започнал.
— Мамка му — каза Кармайкъл. — Веднага се връщам, приятели, и дано човекът птица измисли нещо, с което да накара някой от вас да се промени.