Айкенсен задържа острието малко над първия шев близо до китката. Усетих, че очите ми се разширяват. Не знаех какво да правя. Да гледам звучеше като кофти идея. Да не гледам изглеждаше още по-лошо. Да ги помоля да не го правят беше безполезно и унизително. Някои вечери просто няма добри възможности за избор.
Сряза първия шев. Почувствах как се скъса, но изненадващо не ме заболя чак толкова. Погледнах настрани. Шевовете се разкъсваха един след друг. Можех да се справя.
— Трябва ни кръв — каза Кармайкъл. Погледнах обратно точно навреме, за да видя как Айкенсен допира върха на ножа до раната. Щеше да я отвори наново, бавно. Това щеше да боли. Мярнах Едуард в другата клетка. Беше станал на крака. Гледаше ме. Опитваше се да ми каже нещо. Очите му се плъзнаха надясно.
Сивокосия се отдалечаваше от представлението. Стоеше близо до другата клетка. Очевидно можеше да те застреля, но мъченията не му се нравеха.
Едуард ме погледна. Мисля, че знаех какво искаше. Поне се надявах да е така.
Ножът се заби в кожата ми. Ахнах. Болката беше остра и внезапна, както при всички повърхностни рани, само че тази щеше да продължи дълго. Кръвта потече в широка линия надолу по кожата ми. Айкенсен заби върха на ножа още на милиметьр. Дръпнах рязко ръце. Фийнстийн изпусна хватката си. Посегна към съдраната ми ръка. Кармайкъл стегна захвата си.
Не можех да се освободя, но можех да се строполя на пода и да движа ръката си твърде много, за да я уцелят с ножа.
Започнах да пищя и да се боря упорито. Ако на Едуард му трябваше диверсия, щях да му я осигуря.
— Една жена в клетка и вие тримата не можете да се справите с нея. — Тайтъс пристъпи с поклащане напред.
Сграбчи лявата ми ръка, докато Кармайкъл държеше китката ми. Дясната ми ръка беше обратно в клетката при мен.
Фийнстийн се рееше около клетката, без да е сигурен какво да направи. Ако ще си плащаш, за да ловиш чудовища, е нужно да си по-добър в насилието, отколкото беше той. Кобурът му се намираше близо до решетките.
Продължавах да крещя, извивайки лявата си ръка. Тайтъс държеше ръката ми под неговата, затисната към тялото му. Хватката на Кармайкъл върху китката ми беше болезнена. Най-накрая ме обуздаха. Айкенсен вкара ножа в раната и започна да реже.
Фийнстийн се наведе надолу сякаш да помогне. Изкрещях и се наведох към решетките. Не извадих пистолета му. Вместо това сграбчих спусъка и го натиснах към тялото му. Изстрелът го улучи в стомаха и той падна назад.
В пещерата проехтя втори изстрел. Главата на Кармайкъл се пръсна върху Тайтъс. Широкополата му шапка беше покрита с кръв и мозък.
Едуард стоеше изправен с пушка, подпряна на рамото. Сивокосия лежеше отпуснат край решетките на клетката. Вратът му бе извит под странен ъгъл. Ричард беше коленичил до тялото. Той ли го бе убил?
Зад мен се разнесе звук. Нисък, гърлен плач. Тайтъс измъкна пистолета си. Все още държеше ръката ми затисната. Фийнстийн се търкаляше по земята. Оръжието му се намираше твърде далече.
Зад мен се разнесе ниско ръмжене. Чух движение. Джейсън се връщаше да си поиграе. Страхотно.
Тайтъс изви ръката ми напред, почти измъквайки я от ставата. Завря пистолета си в бузата ми. Цевта беше студена.
— Свали пушката или ще натисна спусъка.
Лицето ми бе притиснато към решетките и пистолета. Не можех да погледна зад себе си, но можех да чуя как нещо лази към мен.
— Променя ли се?
— Не още — отвърна Ричард.
Едуард все още държеше пушката вдигната и се целеше в Тайтъс. Айкенсен изглеждаше замръзнал на едно място с окървавения нож в ръце.
— Свали я, русолявко. Веднага или тя умира.
— Едуард.
— Анита — отвърна той.
Гласът му звучеше както обикновено. И двамата знаехме, че може да застреля Тайтъс, но ако пръстът на шерифа трепнеше, докато умира, и аз си отивах с него. Избори.
— Направи го — казах аз.
Той дръпна спусъка. Тайтъс се сгърчи върху решетките. Кръв опръска лицето ми. Парче от нещо по-гъсто от кръв се плъзна надолу по бузата ми. Дишах на пресекулки. Тайтъс се изтърколи край решетките, все така стиснал пистолета си в ръце.
— Отвори клетката й — каза Едуард.
Нещо докосна крака ми. Трепнах и се обърнах рязко. Джейсън сграбчи кървящата ми ръка. Силата му беше невероятна. Можеше да ми счупи китката. Наведе лице към раната и започна да ближе кръвта, както котката ближе сметана.
— Отвори клетката или и ти умираш.
Айкенсен стоеше неподвижно.
Джейсън ближеше ръката ми. Езикът му милваше раната. Болеше, но преглътнах изпъшкването. Никакви звуци. Никаква борба. Беше се справил чудесно, като не ми се бе нахвърлил, докато се борех с мъжете отвън. Но търпението на върколака не е безкрайно.