Носеше светлосиньо ленено сако и черни панталони. Облеклото му се завършваше от светлосиньо поло, което пасваше перфектно на сакото. Обувките му бяха черни и лъснати до блясък.
Това трябваше да е Маркус.
— Алфред. — Само една дума, но беше заповед. По-високият мъж скочи от платформата с грациозно, стремително движение. Движеше се в облак от собствената си жизненост. Въртеше се и кипеше около него почти като топлина, издигаща се от асфалта. Не можеш да я видиш с невъоръжено око, но със сигурност можеш да я почувстваш.
Алфред се приближаваше към мен, сякаш имаше цел. Подпрях гърба си на стената, като държах Рейна в полезрението си, както и всички останали. Ървинг отстъпи с мен. Застана малко встрани от нас, но по-близо до мен, отколкото до някой от другите.
Дръпнах шлифера назад, така че пистолетът да се види ясно.
— По-добре намеренията ти да са приятелски, Алфред.
— Алфред — каза другият мъж. Една дума, даже тонът звучеше по същия начин, но този път Алфи спря. Стоеше неподвижно и ме гледаше. Очите му не бяха неутрални, бяха враждебни. Хората обикновено не ме намразват от пръв поглед. Но хей, и аз не бях особено зарадвана от него.
— Не сме ви заплашвали с насилие, госпожице Блейк — каза Маркус.
— Да бе. Твоят Алфи е концентрирано насилие в движение. Искам да знам какви са намеренията му, преди да се приближи по-близо.
Маркус ме изгледа сякаш бях направила нещо интересно.
— Много подходящо описание, госпожице Блейк. Значи можете да виждате аурите ни?
— Ако искате да го наречете така — отговорих му.
— Намеренията на Алфред не са враждебни. Просто ще ви претърси за оръжие. Това е стандартна процедура за всички, които не са превръщачи. Нищо лично, уверявам ви.
Самият факт, че не искаха да съм въоръжена, ме накара да поискам да задържа оръжията си. Твърдоглавие или силен инстинкт за оцеляване.
— Може да се съглася да ме претърсите, ако най-напред ми обясните защо съм тук. — Увъртай, докато решиш какво да правиш.
— Не разговаряме по работа пред пресата, госпожице Блейк.
— Няма да разговарям с вас без него.
— Няма да изложа всички ни на опасност само за да задоволя нечие любопитство. — Той все още стоеше на платформата като генерал пред войниците си.
— Единствената причина, поради която съм тук, е, че Ървинг ми е приятел. Обидите по негов адрес няма да спечелят симпатиите ми.
— Не искам да ви ставам симпатичен, госпожице Блейк. Искам помощта ви.
— Искате помощта ми? — Не се опитах да прикрия изненадата в гласа си.
Той кимна бързо.
— Какъв вид помощ?
— Той трябва да напусне.
— Не — отвърнах аз.
Рейна се отблъсна от стената и почна да върви дебнешком около нас, малко извън обсег, но обикаляше като акула.
— Наказанието на Ървинг може да започне сега. — Гласът й беше нисък и мъркащ.
— Не знаех, че вълците мъркат.
Тя се разсмя.
— Вълците правят много неща, както, сигурна съм, ви е добре известно.
— Не знам за какво говориш.
— О, хайде де. Да поговорим като жени. — Подпря се с едното си рамо на стената с кръстосани ръце и приятелско изражение на лицето. Готова бях да се обзаложа, че може да ми отхапе пръста и да продължи да се усмихва по този начин през цялото време.
Наведе се близо, сякаш споделяхме тайни.
— Ричард е толкова добър, колкото изглежда, нали?
Втренчих се във веселите й очи.
— Не споделям подобна информация.
— Ще ти кажа апетитните си тайни, ако и ти ми кажеш твоите.
— Рейна, достатъчно. — Маркус се беше придвижил до края на сцената. Не изглеждаше доволен.
Тя му хвърли мързелива усмивка. Дразнеше повече него, отколкото мен, и се наслаждаваше изключително много.
— Ървинг трябва да напусне, а Алфред да те претърси за оръжие. Тези две точки не подлежат на преговори.
— Ще направим сделка — казах аз. — Ървинг напуска сега, но си отива вкъщи. Без наказания.
Маркус поклати глава.
— Издал съм заповед, че ще бъде наказан. Думата ми е закон.
— Кой умря и те направи крал?
— Саймън — обади се Рейна.
Примигнах насреща и.
— Маркус се би със Саймън. Той умря и го направи водач на глутницата.
Задай глупав въпрос и очаквай…
— Щом искаш помощта ми, Ървинг си отива свободен и не вредим. Без наказание.
— Не го прави, Анита — намеси се Ървинг. — Ще направиш нещата по-лоши.
Рейна остана приведена до мен. Малко приказки по женски.
— Той е прав, знаеш ли. В момента е моя играчка, но ако наистина ядосаш Маркус, ще го даде на Алфред. Аз ще измъчвам ума и тялото му. Алфред ще го пречупи.