— Чудесно, а сега какво?
— Ървинг може да си върви и няма да пострада. Вие оставате и изслушвате молбата ни. Може да прецените дали ще ни помогнете или не, и това няма да има негативни последици за Ървинг, независимо от решението ви.
— Това е адски щедро от ваша страна.
— Да, госпожице Блейк, така е. — Погледът в очите му беше много сериозен.
Рейна можеше да играе садистични игрички. Алфред можеше да ме нарани с желание. Но Маркус, за него това беше просто бизнес. Той беше мафиотски бос с козина.
— Остави ни, Ървинг.
— Няма да я оставя.
Маркус се обърна с ръмжене.
— Търпението ми не е безкрайно.
Ървинг падна на колене с наведена глава и ниско извит гръбнак. Беше демонстрация на подчинение. Хванах ръката на Ървинг и го изправих на крака.
— Ставай, Ървинг. Този прекрасен върколак няма да те нарани.
— И защо, госпожице Блейк?
— Защото Ървинг е под моя защита. Ако Алфред не може да се бие с мен, тогава и ти със сигурност не можеш.
Маркус наведе глава назад и се изсмя с рязък лаещ смях.
— Умна сте, а и храбра. Качества, на които се възхищаваме. — Смехът изчезна от лицето му, но остана да се носи от очите като приятна мечта. — Не ме предизвиквайте твърде открито, госпожице Блейк. Няма да е здравословно.
И последният смях изчезна от очите му. Продължих да се взирам в човешки очи, но там нямаше никой. Изглеждаше като човешко същество, говореше като човешко същество, но не беше.
Зарових пръсти в покритото с шуба рамо на Ървинг.
— Действай, Ървинг. Махай се от тук.
Той ме докосна по ръката.
— Никога не бих те изоставил в тежка ситуация.
— Аз съм в безопасност тази вечер, но ти не си. Сега тръгвай, моля те, Ървинг.
Наблюдавах борбата, изписана по лицето му. Най-накрая, след поредния мръсен поглед от страна на Маркус, си тръгна. Вратата се затвори и останах сама с трима върколаци. Преди това бяха четирима. Вечерта се подобряваше.
— Сега Алфред трябва да ви претърси.
Толкова по въпроса с подобряването.
— Направи го — казах аз.
Просто стоях там. Не разперих ръце. Не се наведох към стената. Нямаше да му помагам, освен ако не помолеше.
Взе ми браунинга, след което опипа ръцете и краката ми, и даже гърба. Не опипа предната част на тялото ми. Или се държеше като джентълмен, или беше небрежен. Какъвто и да бе случаят, пропусна файърстара. Имах осем сребърни куршума и те не го знаеха. Вечерта се подобряваше.
Глава 11
Маркус зае място на платформата. Алфред застана зад него като добър телохранител.
— Присъединете се към нас, госпожице Блейк. Срещата може да се окаже дълга за правостоящ човек.
Не исках да сядам с Алфред зад гърба ми, така че се настаних на последния стол. Празното място помежду ни създаваше усещане за необщителност, но пък бях извън обсега на Алфред. Безопасността пред добрите обноски.
Рейна седеше от дясната страна на Маркус с ръка на коляното му. Той седеше по същия начин, по който вършеше всичко — твърдо. Поза, която щеше да направи леля ми Мати горда. Но не премести ръката на Рейна. Даже сложи дланта си върху нейната. Любов? Солидарност? Не ми правеха впечатление на особено съвместима двойка.
През вратата влезе някаква жена. Имаше късо подстригана руса коса, оформена в прическа с помощта на гел. Бизнес костюмът й бе червен с розови полутонове, подобно на листенце от роза. Бялата й блуза имаше една от онези връзчици, които придаваха на костюма женствен вид и същевременно го караха да изглежда леко глупав.
— Кристин, хубаво е, че дойде — каза Маркус.
Жената кимна и зае мястото в края на оформената като подкова маса, най-близо до сцената.
— Имах ли избор? Даде ли избор на някого от нас? — попита го тя.
— Нужно е да сме единни по този въпрос, Кристин.
— Докато ти си начело, нали?
Маркус започна да отговаря, но тълпата се увеличи. През вратата влизаха хора, някои сами, а други на групи по двама и трима. Той остави въпроса недовършен. Можеха да спорят по-късно и бях готова да се обзаложа, че ще го направят. Оплакването на жената звучеше, сякаш не е от вчера.
Разпознах един от новодошлите, Рафаел, кралят на плъховете. Беше висок, тъмен и красив с късо подстриганата си черна коса, силно изразените мексикански черти и арогантно изражение. Щеше да изглежда суров колкото Маркус, ако не бяха устните. Бяха меки и чувствени и разваляха част от ефекта.
Рафаел ми кимна. Отвърнах му по същия начин. С него имаше двама плъхолаци в човешка форма. Не разпознах никой от тях.
Когато Маркус се изправи и тръгна към подиума, в стаята имаше около дузина превръщачи.