Очите му имаха цвета на мръсно стъкло, някакъв вид сиво. Същите тези очи в момента се взираха в мен.
— С клиент съм, Анита.
Отделих време за един поглед към мъжа, който стоеше срещу него. Беше Каспар Гундерсон. Днес бе облечен в бяло, което подчертаваше всичко. Не можех да си обясня как е възможно да съм го гледала и въобще да си помисля, че е човек. Той се усмихна.
— Госпожица Блейк, предполагам — протегна ми ръка.
Поех я.
— Ако може да изчакате навън само за момент, господин…
— Гундерсон.
— Г-н Гундерсон, налага се да разговарям с г-н Вон.
— Мисля, че може да почака, Анита — обади се Бърт.
— Не — отвърнах му, — не може.
— Да, може.
— Искаш ли да проведем този конкретен разговор пред клиент, Бърт?
Изгледа ме, а малките му сиви очички изглеждаха още по-малки, докато се мръщеше насреща ми. Беше зъл поглед. Никога не действаше срещу мен. Усмихна се напрегнато.
— Настояваш ли?
— Схванал си.
Той си пое дълбоко въздух и го издиша бавно, сякаш броеше до десет. После се обърна към Каспар с най-добрата си професионална усмивка.
— Ще ни извините ли за няколко минути, г-н Гундерсон? Няма да отнеме много време.
Каспар стана, кимна ми и напусна. Затворих вратата след него.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като нахлуваш така, докато разговарям с клиент? — Бърт се изправи, а широките му рамене се разпростряха почти от едната стена до другата.
Трябваше да измисли нещо друго, а не да се опитва да ме сплашва с размери. Винаги съм била най-дребното хлапе в квартала. Твърде отдавна не се впечатлявах от размери.
— Казах ти, повече никакви клиенти, които са извън длъжностната ми характеристика.
— Работата ти е такава, каквато аз кажа, че е. Аз съм ти шеф, помниш ли? — Наведе се над бюрото, подпрян на ръце.
Наведох се срещу него.
— Снощи ми изпрати случай с изчезнал човек. Какво, по дяволите, разбирам от изчезнали хора?
— Жена му е ликантроп.
— И това означава, че трябва да му приберем парите?
— Ако можеш да му помогнеш, да.
— Прехвърлих го на Рони. Бърт се отпусна назад.
— Виждаш ли, помогнала си му. Никога нямаше да открие госпожица Симс без твоята помощ.
Отново изглеждаше разбран. Не исках да е разбран.
— В момента в офиса ми е Елвира Дрю. Какво, по дяволите, се предполага да правя с нея?
— Познаваш ли някакви плъхолаци? — Беше седнал с ръце, кръстосани върху леко изпъкналия му корем.
— Това няма значение.
— Познаваш, нали?
— И какво, ако кажа „да“?
— Уреди й интервю. Сигурно поне един иска да е известен.
— Повечето ликантропи се мъчат всячески да запазят в тайна какви са. Разкриването заплашва работата им, браковете им. Миналата година имаше един случай в Индиана, където баща загуби попечителството над децата си след пет години в полза на бившата си жена, защото се разбра, че е превръщач. Никой не иска да рискува подобна публичност.
— Виждал съм интервюта с превръщачи по телевизията.
— Те са изключение, Бърт, не правило.
— Тоест няма да помогнеш на госпожа Дрю?
— Не, няма да й помогна.
— Няма да се опитвам да апелирам към алчността ти, въпреки че тя ни предложи много пари. Но си помисли как една положителна книга за ликантропията би помогнала на приятелчетата ти превръщачи. Позитивните публикации винаги са добре дошли. Преди да я отрежеш, поговори с приятелите си. Виж какво мислят по въпроса.
— Не даваш и пет пари за положителното представяне на общността на ликантропите. Развълнуван си заради парите.
— Така е.
Бърт беше безскрупулно копеле и не му пукаше кой е наясно с това. Трудно е да спечелиш битка, когато не можеш да обидиш някого. Седнах срещу него. Изглеждаше доволен от себе си, сякаш знаеше, че е победил. Не беше познал.
— Не ми харесва да стоя срещу клиентите и да не знам какво, по дяволите, искат. Повече никакви изненади. Първо ще обсъждаш клиентите с мен.
— Както поискаш.
— Държиш се разумно. Какво не е наред?
Усмивката му се разшири, а малките му очички заблестяха.
— Г-н Гундерсон ни предложи много пари за услугите ти. Два пъти повече от нормалната тарифа.
— Това са доста пари. Какво иска?
— Да вдигнеш от мъртвите негов прародител. Жертва е на семейно проклятие. Някаква вещица му е казала, че ако той разговаря с предшественика, върху когото е било хвърлено първоначалното проклятие, може и да успее да го премахне.
— Защо е удвояването на тарифата?
— Проклятието е хвърлено върху един от двама братя, но той не е сигурен върху кого точно.
— Значи трябва да вдигна и двамата.