— Пеги можеше да се контролира много добре. Защо би убила някого?
— Не знам. Защо би убила някого?
Луи се облегна назад в стола си. Той изскърца под тежестта му.
— Добър въпрос. Пеги беше пацифист до степента, която глутницата й позволяваше.
— Не се ли биеше?
— Не, освен, ако не я принудеха.
— Беше ли високо в йерархията на глутницата?
— Не трябва ли да задаваш тези въпроси на Ричард? Той е прекият наследник на трона, ако мога да се изразя така.
Просто го изгледах. Нямаше да извърна поглед, сякаш се чувствам виновна за нещо.
— Подушвам неприятности в Рая — каза той.
Игнорирах подхвърлянето. Работа, имахме да обсъждаме работа.
— Съпругът на Пеги дойде да ме види. Искаше да я потърся. Не знаеше за останалите липсващи ликантропи. Защо Пеги не му е казала?
— Много от нас опазват връзките си, преструвайки се, че не са това, което са. Обзалагам се, че Пеги не е обсъждала делата на глутницата със съпруга си.
— Колко е трудно да се преструваш?
— Колкото по-добре се контролираш, толкова е по-лесно.
— Тоест може да се направи.
— Искаш ли да прекараш живота си, преструвайки се, че не вдигаш зомбита? Никога да не говориш за това? Никога да не го споделяш? Съпругът ти да се срамува от факта или да му се повдига?
Почувствах как лицето ми пламва. Исках да го отрека. Не бях засрамена или отвратена от Ричард, но не се чувствах удобно. Не се чувствах достатъчно удобно, че да протестирам.
— Не звучи като особено приятен начин да живееш — казах аз.
— Не е.
В стаята надвисна тежко мълчание. Ако смяташе, ще си разкрия картите, грешеше. Когато всичко останало отиде по дяволите, се съсредоточете върху работата.
— Днес полицията обиколи целия район, в който бе открито тялото. Сержант Стор каза, че не са открили нищо, освен още няколко отпечатъка и малко кръв.
Истината беше, че бяха открили няколко пресни следи от сачми от пушка в дърветата около мястото на убийството, но не бях сигурна, че ми е разрешено да споделям информацията с общността на ликантропите. Това беше работа на полицията. Лъжех и пред двете страни. Не изглеждаше като особено удачен начин да провеждаш разследване на убийство или случай с изчезнал човек.
— Ако полицията и глутницата споделят информация, може и да разрешим този случай.
Той сви рамене.
— Това не е моя работа, Анита. Аз съм просто индианец, не вожд.
— Ричард е вожд — отвърнах аз.
— Не и докато Маркус и Рейна са живи.
— Не смятах, че Ричард трябва да се бие с нея за господство над глутницата. Мислех, че това спорът му е с Маркус.
Луи се разсмя.
— Ако смяташ, че Рейна ще позволи Маркус да загуби и няма да се намеси да му помогне, значи не си я срещала.
— Срещала съм я. Просто смятах, че да помогне на Маркус ще е срещу законите на глутницата.
Той отново сви рамене.
— Не знам за законите на глутницата, но познавам Рейна. Ако Ричард се заиграе с нея, може дори да му помогне да победи Маркус, но той ясно даде да се разбере, че не я харесва.
— Ричард каза, че идеята за порното с ликантропи е нейна?
Очите на Луи се разшириха.
— Ричард ти е разказал за това?
Кимнах.
— Изненадан съм. Той се срамуваше от самата идея. Рейна гореше от желание да участват заедно. Мисля, че се опитваше да го съблазни, но беше сбъркала в преценката си. Ричард е твърде затворен, за да реши да прави секс пред камера.
— Рейна е участвала в някои от филмите?
— Така съм чувал.
— Някой от плъхолаците появява ли се в тях?
Той поклати глава.
— Рафаел го забрани. Ние сме една от малкото групи, които отказаха да участват.
— Рафаел е добър човек.
— И добър плъх — добави Луи.
Усмихнах се.
— Да.
— Какво става с теб и Ричард?
— Какво имаш предвид?
— Беше ми оставил съобщение на секретаря. Каза, че има голяма новина, отнасяща се до теб. Когато се видяхме лично, ми каза, че не е нищо важно. Какво се е случило?
Не знаех какво да отговоря. Напоследък ми се случваше често.
— Мисля, че новината трябва да дойде от Ричард.
— Той спомена нещо от рода, че било твое право да решиш и не можел да говори за това. Ти пък ми казваш, че е негова работа и не можеш да говориш за това. Ще ми се един от вас да говори с мен.
Отворих уста, затворих я и въздъхнах. Имах въпроси, които се нуждаеха от отговори, но Луи беше преди всичко приятел на Ричард и чак след това мой. Лоялност и прочие. Но кого другиго можех да попитам, по дяволите? Ървинг? Той си имаше достатъчно неприятности с Ричард.
— Чух Ричард и Рафаел да говорят за контролиране на зверовете си. Това означава промяната, нали?
Той кимна.
— Да. — Изгледа ме, а очите му се присвиха. — Ако си чула Ричард да говори за звяра си, значи е бил близо до превръщането. Какво се случи снощи?