Беше избил от нея желанието за съпротива или може би „откраднал“ беше правилната дума. Никога не бях виждала нещо подобно. Нова вампирска сила, за която във фолклора нямаше дори намек. Проклятие.
Гретхен пристъпи треперливо към ковчега. Още две болезнени, провлачени стъпки и изпусна облегалката на стола. Падна, а тънките й като кости ръце поеха цялото й тегло, точно както не трябваше. Добър начин да си счупиш ръцете. Гретхен, изглежда, не се притесняваше за счупени кости. Не я винях.
Коленичи на пода с увиснала глава, сякаш нямаше сили да се изправи. Жан-Клод просто стоеше и я гледаше. Не направи опит да й помогне. Ако беше който и да е друг освен Гретхен, вероятно аз бих помогнала.
И най-вероятно бях направила някакво движение в нейна посока, защото Жан-Клод ми направи знак да стоя настрани.
— Ако в този момент се храни от човек, цялата й сила ще се върне. Тя е много уплашена. Не бих я изкушавал точно сега, ma petite.
Останах на място. Не бях планирала да и помагам, но не ми харесваше да наблюдавам случващото се.
— Пълзи — каза той.
Тя започна да пълзи. Това ми стигаше.
— Доказа своето, Жан-Клод. Ако я искаш в ковчега, просто я вдигни и я сложи там.
Той ме погледна. На лицето му бе изписано нещо подобно на забавление.
— Изпитваш жалост към нея, ma petite. Тя е смятала да те убие. Знаеш го.
— Нямам проблем да я застрелям, но това… — Не можех да намеря думи. Той не просто я унижаваше. Лишаваше я от личността й. Поклатих глава. — Измъчваш я. Ако е заради мен, видях достатъчно. Ако го правиш за себе си, престани.
— Правя го заради нея, ma petite. Забравила е кой е господарят й. Месец или два в ковчега ще й го припомнят.
Гретхен беше достигнала подножието на пиедестала. Бе сграбчила плата с две ръце, но нямаше сили да се изправи.
— Мисля, че й бе напомнено достатъчно.
— Ти си толкова строга, ma petite, толкова прагматична и все пак внезапно нещо предизвиква съжалението ти. А съжалението ти е силно, колкото и омразата ти.
— Но не и наполовина толкова забавно.
Той се усмихна и вдигна капака на ковчега. Вътрешността, естествено, беше от бяла коприна. Коленичи и вдигна Гретхен. Крайниците й стояха по странен начин в обятията му, сякаш съвсем не функционираха. Докато я прехвърляше над ръба на ковчега, дългото й палто се плъзна по дървото. Нещо в джоба й изтрака, плътно и тежко.
Беше ми почти неприятно да попитам, почти:
— Ако това в джоба й е пистолетът ми, искам си го обратно.
Той я постави почти нежно върху коприната, след което претърси джобовете й. Вдигна браунинга с една ръка и започна да затваря капака. Костеливите й ръце се вдигнаха нагоре в опит да спрат спускането му.
Докато гледах как тези тънки ръце удрят въздуха, почти оставих въпроса да заглъхне.
— Трябва да има още един пистолет и нож.
Очите му се разшириха, но кимна. Подаде ми браунинга. Пристъпих напред и го взех. Бях достатъчно близо, за да видя очите й. Бяха бледи и замъглени като очите на много възрастните хора, но в тях имаше останало достатъчно изражение за ужаса й.
Те се въртяха диво и се взираха в мен. В погледа й се четеше няма молба. Отчаяние бе твърде мека дума, за да го опише. Гледаше към мен, а не към Жан-Клод, сякаш знаеше, че съм единствената в стаята, на която й пука. Дори това да притесняваше Жан-Клод, нямаше как да се разбере по изражението му.
Прибрах браунинга в кобура под рамото си. Беше приятно да го имам отново. Подаде ми файърстара.
— Не мога да открия ножа. Чувствай се свободна да я претърсиш сама, ако искаш.
Погледнах надолу към сухата, сбръчкана кожа, към лицето без устни. Вратът й бе тънък като на пиле. Поклатих глава.
— Не го искам чак толкова.
Той се разсмя и дори сега звукът се уви около кожата ми като кадифе. Весел социопат.
Затвори капака и Гретхен нададе ужасяващи звуци, сякаш се опитваше да крещи, но нямаше глас да го направи. Тънките й ръце тропаха по капака.
Жан-Клод защрака ключалките и се наведе над затворения ковчег.
— Спи — прошепна той. Звуците почти моментално намаляха. Повтори думата и те съвсем престанаха.
— Как го правиш?
— Как я накарах да пази тишина ли?
Поклатих глава.
— Всичко.
— Аз съм нейният господар.
— Не, Николаос беше твоя господарка, но не можеше да прави това. Щеше да ти го причини, ако можеше.
— Проницателно от твоя страна и съвсем вярно. Аз създадох Гретхен. Николаос не ме е създала. Когато си господар вампир и създадеш някого, това ти дава определени сили над него. Както и сама видя.
— Николаос беше създала повечето вампири в малкия си антураж, нали?
Той кимна.