— Не ми причинявай това, Долф. Просто ми кажи какво, по дяволите, е.
Отново мълчание. Ако очакваше да се извиня, имаше да чака дълго време. Най-сетне.
— Открихме кожа.
— Каква кожа?
— Мислиш ли, че щях да ти се обаждам в един часа през нощта, ако знаехме каква е проклетата кожа? — Звучеше ядосано. Предполагам, че не можех да го виня.
— Съжалявам, Долф. Съжалявам, че ти се сопнах.
— Добре.
Не прие напълно извинението ми. Добре.
— Свързано ли е с убийството?
— Не мисля, но пък не съм някакъв напорист експерт по свръхестественото. — Все още звучеше ядосано.
Може би той също не си доспиваше. Естествено, можех да се обзаложа, че никой не бе удрял главата му в тротоара.
— Къде си?
Продиктува ми адреса. Намираше се в Джеферсън Каунти, далече от мястото на убийството.
— Кога можеш да дойдеш?
— Не мога да шофирам — отвърнах аз.
— Какво?
— Лекарско нареждане. Тази вечер не трябва да заставам зад кормилото.
— Колко зле си пострадала?
— Не много, но лекарят искаше да ме будят на всеки час и забрани да шофирам.
— Затова г-н Зееман е при теб.
— Аха.
— Ако си твърде пострадала, за да идваш тази вечер, нещата могат да почакат.
— Кожата не е местена от мястото, на което е открита, нали? Нищо не е размествано.
— Аха.
— Ще дойда. Кой знае, може пък да има някоя улика.
Той пропусна коментара покрай ушите си.
— С какво ще дойдеш?
Хвърлих един поглед към Ричард. Можеше да ме закара, но нещо ми подсказваше, че не е добра идея. От една страна, беше цивилен. От друга, бе върколак. Освен това отговаряше пред Маркус и до някаква степен пред Жан-Клод. Не особено подходящ човек, който да водиш при разследване на свръхестествено убийство.
Освен това, даже и да беше човек, отговорът би бил същият. Не ставаше.
— Освен ако не можеш да ми изпратиш служебна кола, предполагам, че ще хвана такси.
— Зербовски не отговори на първото обаждане. Живее в Сейнт Питърс. Ще трябва да мине покрай теб. Може да те вземе.
— Дали ще е съгласен?
— Ще е — отвърна Долф.
Страхотно. Вързана в една кола със Зербовски.
— Чудесно, ще бъда облечена и ще го чакам.
— Облечена?
— Дори не си и помисляй да започваш, Долф.
— Докачлива, много докачлива.
— Престани.
Разсмя се. Беше хубаво да го чуя как се смее. Означаваше, че този път не са загинали много хора. Долф не се смееше много, когато имаше случай със сериен убиец.
Затвори телефона. Аз направих същото.
— Трябва да излезеш? — попита Ричард.
— Аха.
— Чувстваш ли се достатъчно добре?
— Да.
— Анита…
Облегнах глава на стената и затворих очи.
— Недей, Ричард. Отивам.
— Въпросът не подлежи на обсъждане?
— Не подлежи — отвърнах аз. Отворих очи и погледнах към него. Гледаше надолу към мен с кръстосани ръце. — Какво?
Той поклати глава.
— Ако аз ти кажех, че ще направя нещо и то не подлежи на обсъждане, щеше да побеснееш.
— Не, нямаше.
— Анита… — Изрече името по начина, по който го правеше баща ми.
— Нямаше, не и ако причините бяха сериозни.
— Анита, щеше да си бясна и го знаеш.
Исках да го отрека, но не можех.
— Добре де, прав си, нямаше да ми хареса. Погледнах към него. Щеше да се наложи да му дам причини, поради които се налага да изляза и да си върша работата. Нямаше да е приятно.
Изправих се. Искаше ми се да кажа, че не е нужно да давам обяснения на когото и да било, но ако наистина мислех сериозно за тази работа с женитбата, това вече не беше вярно. Последното не ми хареса особено. Фактът, че беше върколак, не бе единственото препятствие пред семейното щастие.
— Става дума за полицейска работа, Ричард. Когато не си изпълнявам задълженията, умират хора.
— Мислех си, че работата ти е да вдигаш зомбита и да екзекутираш вампири.
— Звучиш като Бърт.
— Казвала си ми достатъчно за Бърт, за да знам, че това е обида.
— Ако не искаш да ви сравнявам, престани да използваш една от любимите му реплики. — Минах покрай него към спалнята. — Трябва да се облека.
Той ме последва.
— Знам, че за теб е много важно да помагаш на полицията.
Обърнах се към него.
— Не просто помагам на полицията, Ричард. Отрядът на привиденията е на малко повече от две години. Ченгетата в него и идея си нямат от свръхестествени създания. Беше последната дупка на кавала. Ако направиш нещо, за да ядосаш началниците си, те прехвърлят в него.
— Вестниците и телевизията казаха, че е независим отряд със специално назначение като големите отряди. Това е чест.
— О, да, направо. Отрядът не получава почти никакво допълнително финансиране. Няма специално обучение за свръхестествени създания или събития. Долф, сержант Стор, ме видял във вестника и се свързал с Бърт. В тази страна няма обучение по свръхестествени престъпления за служителите на закона. Долф смятал, че мога да съм им съветник.