— Достатъчно е, ако е с правилния човек — възрази Зербовски.
Опитах се да го насоча към вратата, но той се захили. Нямаше намерение да се остави да го юркам. Единствената ми надежда беше Долф да му се обади отново. Това щеше да му подпали задника.
Долф не се обади. Зербовски ми се ухили. Ричард ме погледна. Големите му кафяви очи бяха дълбоки и наранени. Искаше ми се да хвана лицето му в ръце и да изтрия болката от тях. О, по дяволите!
Той беше правият — вероятно.
— Трябва да вървя.
— Знам.
Погледнах към Зербовски. Хилеше се и се наслаждаваше на представлението.
Очакваше ли се да го целуна за „довиждане“? Вече не бяхме сгодени. Най-бързият годеж в историята. Но все още излизахме заедно. Все още го обичах. Това заслужаваше най-малко целувка.
Сграбчих го за пуловера и го дръпнах към себе си. Изглеждаше изненадан.
— Не е нужно да го правиш показно — прошепна ми той.
— Млъкни и ме целуни.
Това ми спечели усмивка. Всяка целувка все още бе приятна изненада. Ничии устни не бяха тъй меки. Никой не бе толкова вкусен.
Косата му падна напред и аз сграбчих пълна шепа, дръпвайки лицето му към своето. Ръцете му се плъзнаха по гърба ми под коженото яке и замасажираха пуловера.
Отдръпнах се от него, останала без дъх. Вече не ми се тръгваше. Може би идеята да се махна за малко не беше толкова лоша, имайки предвид, че щеше да остане за през нощта. Наистина държах на казаното за секса преди сватбата, даже и да не беше ликантроп, но тялото ми бе повече от готово. Не бях сигурна, че волята ми можеше да се справи с него.
Погледът в очите на Ричард бе страшно дълбок и си струваше всичко на света да го видя. Опитах се да прикрия една доста глуповата усмивка, но знаех, че е твърде късно. Знаех, че ще си платя за това, като се озова насаме в колата със Зербовски. Никога нямаше да престане да ме заяжда по въпроса. Докато се взирах в лицето на Ричард обаче, въобще не ми пукаше. Щяхме да се справим с всичко постепенно. В името на Бога, можехме да се справим.
— Само почакай да кажа на Долф, че сме закъснели, защото си се мляскала с някакъв тип.
Не се вързах на стръвта.
— Възможно е да отсъствам с часове. Може да искаш да си идеш у дома вместо да чакаш тук.
— Докарах джипа ти, помниш ли? Нямам с какво да се прибера.
О!
— Добре, ще си дойда, щом мога.
Той кимна.
— Ще съм тук.
Излязох в коридора, вече не се усмихвах. Не бях сигурна как се чувствам по отношение на прибирането вкъщи при Ричард. Как въобще щях да стигна до истинско решение, ако той продължаваше да се мотае наоколо и да кара хормоните ми да полудяват?
Зербовски се подсмихна.
— Вече съм виждал всичко, Блейк. Могъщата убийца на вампири е влюбена.
Поклатих глава.
— Предполагам, че няма смисъл да те моля да не го разгласяваш?
Той се ухили.
— Това ще направи бъзикането още по-приятно.
— Проклет да си, Зербовски.
— Любовчията изглеждаше малко напрегнат, затова не казах нищо одеве, но сега, като сме сами, какво, по дяволите, ти се е случило? Изглеждаш, сякаш някой те е праснал със сатър по лицето.
Всъщност не изглеждах така. Веднъж бях попадала на подобна гледка и беше доста по-неприятна.
— Дълга история. Знаеш тайната ми. А ти къде си ходил така пременен?
— Тази вечер се навършват десет години от сватбата ни.
— Шегуваш се?
Той поклати глава.
— Големи поздравления — казах аз.
Изтрополихме надолу по стълбите.
— Благодаря. Наехме бавачка и прочее. Накара ме да оставя пейджъра вкъщи.
Студът се впи в раните по лицето ми и накара главата да ме заболи още повече.
— Вратата не е заключена — каза Зербовски.
— Ти си ченге, как е възможно да оставяш колата си отключена?
Отворих вратата и застинах. Мястото до шофьора и подът бяха пълни. Пликове от „Макдоналдс“ и вестници изпълваха седалката и се изливаха по земята. Останалото пространство бе заето от парче мумифицирана пица и купчина кутии от пуканки.
— Исусе, Зербовски, Агенцията за защита на околната среда знае ли, че караш бунище за токсични отпадъци из населени райони?
— Виждаш ли защо я оставям отключена. Кой би я откраднал?
Наведе се и започна да изгребва пълни шепи боклук и да го прехвърля на задната седалка. Очевидно това не беше първият път, в който почиства предната седалка, като премества боклуците отзад.
Изтърсих разни трохи от вече празното място върху празния под. Когато успях да го изчистя, доколкото бе възможно, седнах.
Зербовски закопча колана си и включи двигателя. Моторът оживя с кашляне. Сложих си колана и той изкара колата от паркинга.
— Какво мисли Кати за работата ти?
Зербовски ми хвърли един поглед.