— Учудвам се, че ти го помниш — отвърна Макадам.
— Изучавах го в колежа. Магически тероризъм, през втората година. Специалитет на Магьосника било оставянето на вълшебни капани на забутани места. Един от любимите му капани била животинска кожа, която се залепяла за онзи, който я докосне пръв. Трябвало вещица, за да я махне.
— Опасно ли е било?
— Един мъж се задушил, когато кожата се закачила за лицето му.
— Как, по дяволите, я е докоснал с лице?
— Трудно е да разпиташ мъртвец. Съживяването не е било професия през 70-те години.
Макадам погледна над водата.
— Добре, как да разберем дали е опасно?
— Някой влизал ли е във водата?
Той посочи с пръст към Долф.
— Не ни позволява, а и шериф Тайтьс каза да оставим всичко както си е за някакъв професионален експерт по чудовищата. — Изгледа ме от главата до петите. — За теб ли става дума?
— За мен.
— Ами тогава действай като експерт, така че с хората ми да можем да стигнем дотам.
— Искаш ли прожектора? — попита Долф.
Бяха осветили мястото като при премиерна вечер в китайския театър на Ман. Накарах ги да угасят светлините, след като направих предварителния оглед. Имаше някои неща, за които бе нужна светлина, и други, които се показваха само на тъмно.
— Все още не. Нека първо я огледам на тъмно.
— Защо без светлина? — попита Долф.
— Някои неща се крият от светлината, Долф, и въпреки това биха могли да отхапят парче от някой водолаз.
— Говориш сериозно, нали? — попита Макадам.
— Да, не се ли радваш?
Изгледа ме за момент, след което кимна.
— Аха. И как ще го видиш от по-близо? Времето се застуди едва през последните дни, така че температурата ще е около 4 градуса, но това пак си е студено без костюм.
— Ще стоя на скалите. Може да си потопя ръката, за да видя дали нещо ще захапе стръвта, но ще гледам да остана колкото е възможно по-суха.
— Ти приемаш чудовищата насериозно, а аз приемам водата насериозно. Ще получиш хипотермия за около пет минути в толкова студена вода. Постарай се да не падаш.
— Благодаря за съвета.
— Ще се намокриш — каза Айкенсен.
Стоеше точно над мен, облегнат на едно дърво. Широкополата му шапка беше нахлупена ниско на главата, а дебелата му вълнена яка стигаше до брадичката. Въпреки това по-голямата част от лицето и ушите му бяха оголени на студа. Надявах се да получи измръзвания.
Постави фенерчето под брадата си като майтап за Хелоуин. Усмихваше се.
— Не преместихме нищо, госпожичке Блейк. Оставихме го, както го намерихме.
Не го поправих за „госпожичката“. Каза го само за да ме подразни. Фактът, че го игнорирах, го раздразни. Страхотно.
Хелоуинската усмивка изчезна, оставяйки го да се мръщи на светлината.
— Какво става, Айкенсен? Не искаше да си намокриш деликатните краченца ли?
Той се отблъсна от дървото. Движението беше твърде рязко. Подхлъзна се по речния бряг, размахвайки ръце във въздуха в опит да забави падането си. Строполи се по задник и продължи да се пързаля. Идваше право към мен.
Отстъпих на една страна и брегът поддаде. Подскочих и се озовах на най-близкия камък в реката. Свих се върху него почти на четири крака, за да не падна във водата. Беше мокър, хлъзгав и леденостуден.
Айкенсен се приземи с крясък в реката. Седеше по задник, а ледената вода го заливаше почти до средата на гърдите. Удряше по нея с облечените си в ръкавици ръце, сякаш я наказваше. Единственото, което постигаше, бе да се измокри още повече.
Кожата не се плъзна по скалата и не го покри. Нищо не го сграбчи. Не можех да почувствам никаква магия във въздуха. Нищо освен студа и шума на водата.
— Предполагам, че нищо няма да го изяде — каза Макадам.
— Предполагам, че да. — Опитах се да прикрия разочарованието в гласа си.
— За Бога, Айкенсен, излез от водата. — Гласът на Тайтъс избумтя от върха на хълма.
Шерифът заедно с повечето от останалите полицаи стоеше на върха на речния бряг, покрай чакълестия път, който водеше до мястото. Имаше и две линейки. Откакто Законът на Гая бе влязъл в сила преди три години, на местопрестъплението задължително трябваше да има линейка, ако съществуваше възможност останките да са хуманоидни. Имаше случаи, при които викаха линейки да приберат останките на койоти, сякаш бяха мъртви върколаци. Законът бе влязъл в сила, но в системите за спешна помощ из страната не бяха влени допълнителни средства. Във Вашингтон обичаха да усложняват нещата.
Намирахме се в задния двор на нечия лятна къща. Някои от къщите имаха пристани или дори малки навеси за лодки, ако водата в основата на земите им бе достатъчно дълбока. Единствената лодка, която можеше да премине през този скалист канал, беше кану, така че нямахме нито пристан, нито навес, а само тъмна студена вода и един много мокър заместник-шериф.