— Какво?
— Нищо. Можете ли да откачите тези ръце?
Не можеха, не и лесно. В крайна сметка го носиха, полюляващ се между тях. Може да се каже, че се добрах до брега със залитане, а ръцете му все още бяха вкопчени в дрехите ми. Никой от нас не падна. Второ чудо. Първото бе, че Айкенсен бе все още жив. Докато се взирах в суровата посиняла кожа на мъжа, ми хрумна, че броят на чудесата може би е повече от две.
Жената медик със светлата коса коленичи до нагата. Дъхът излезе от устните й на големи бели кълбета. Другият медик уви с одеяла мен и двамата заместници.
— Когато го разкачат от теб, си домъкни задника до линейката. И разкарай тези мокри дрехи колкото се може по-скоро.
Отворих уста да кажа нещо и той насочи пръст към мен.
— Сваляш дрехите и сядаш на топло в линейката, или пътуваш към болницата. Изборът е твой.
— Да, капитане — отвърнах аз.
— И да не забравиш да го направиш — каза той и се отправи с одеяла и заповеди към останалите полицаи.
— Какво да правим с кожата? — попита Тайтъс. Беше се увил с одеяло.
— Донесете я на брега — отвърнах аз.
— Сигурна ли си, че това е единствената изненада в онази дупка? — попита Макадам.
— Мисля, че това е единствената ни нага за вечерта.
Той кимна и се върна обратно във водата заедно с партньора си. Хубаво беше да не спорят с теб. Може би се дължеше на одраното тяло на нагата.
Наложи се парамедиците да отделят ръцете от якето ми пръст по пръст. Пръстите не искаха да се изправят. Стояха извити като пръсти на мъртвец след настъпване на вкочаняването.
— Знаете ли какво представлява? — попита жената със светлата коса.
— Нага.
Тя размени погледи с партньора си. Той поклати отрицателно глава.
— Какво, по дяволите, е нага?
— Създание от хиндуистките легенди. Обикновено ги изобразяват в змийска форма.
— Страхотно — отвърна той. — И как ще реагира, като влечуго или като бозайник?
— Не знам.
Медиците от другата линейка подготвяха система за повдигане и насочваха хората към топлината на линейките. Трябваха ни повече помощници.
Парамедиците изляха топъл физиологичен разтвор върху мек памучен чаршаф и увиха нагата в него. Цялото му тяло бе открита рана с всичките последици от това. Най-голямата заплаха бе от инфекция. Възможно ли беше безсмъртни създания да получат инфекция? Кой знае? Бях запозната със свръхестествените същества, но оказването на първа помощ на безсмъртен определено не беше в компетенциите ми.
Увиха го в слой одеяла. Погледнах към главния парамедик.
— Дори и да е влечуго, одеялата няма да навредят.
Имаше право.
— Пулсът му е слаб, но равномерен — обади се жената. — Да рискуваме ли с нещо интравенозно или…
— Не знам — отвърна партньорът й. — Въобще не би трябвало да е жив. Нека просто го преместим. Ще го поддържаме и ще го закараме до болницата.
В далечината се чуваха сирените на още линейки. Подкрепленията бяха на път. Парамедиците сложиха нагата на дълга носилка и го нагласиха в специалната кошница, закачена на въжетата, които другите парамедици бяха спуснали от върха на хълма.
— Имате ли някаква друга информация, която да ни помогне при лечението му? — попита парамедикът. Очите му бяха много прями.
— Не мисля.
— В такъв случай веднага си замъкнете задника в линейката.
Не спорих. Беше ми студено, а дрехите ми започваха да замръзват даже и под одеялото.
Озовах се в топла линейка, загърната само с одеяло, докато още парамедици и спешен обслужващ персонал ме принуждаваха да дишам затоплен кислород. Долф и Зербовски се оказаха в същата линейка с мен. По-добре те, отколкото Айкенсен и Тайтъс.
Докато чакахме да ни кажат дали ще живеем, Долф премина директно към въпроса.
— Кажи ми за нагите.
— Както споменах, те са създания от хиндуистките легенди. Изобразяват ги основно като змии, по-конкретно кобри. Могат да приемат човешка форма. Или да се появяват като змии с човешки глави. Пазители са на дъждовните капки и на перлите.
— Я повтори последното — помоли Зербовски. Добре оформената му коса беше изсъхнала в разрешени къдрици. Беше скочил в реката да ме спасява, въпреки че не умееше да плува.
Повторих го.
— В главата на кожата има вложена перла. Мисля, че е принадлежала на нагата. Някой го е одрал, но той не е умрял. Не знам как той или кожата са се озовали в реката.
— Искаш да кажеш, че той е бил змия и са го одрали, но въпреки това не е умрял — каза Долф.
— Очевидно не.
— Как така в момента е в човешка форма?
— Не знам.
— Защо не е мъртъв? — попита Долф.
— Нагите са безсмъртни.
— Не трябваше ли да го кажеш на парамедиците? — попита Зербовски.