— Но това е безумие! Сега няма да вземат нищо за тях, а ако ни подкрепят, докато бурята отмине, бихме могли да обединим усилията си и да им осигурим добра възвръщаемост на вложението.
— Знам, че на теб, Авел, ти е по силите да го направиш, те обаче не искат и да чуят. Отидох в банката и им предложих точно това. Разказах им за теб, обещах занапред да се занимавам само с хотелската верига, стига те да ни подкрепят, но ония негодници не искат и да чуят. Пратиха ме при някакъв младок с жълто около устата, който почна да ми говори като по учебник за паричните потоци, капиталовата обезпеченост и ограниченията при отпускането на заеми. Бог ми е свидетел, веднъж да се измъкна от тая каша, ще му разкатая фамилията на това копеленце, а после и на цялата банка. Но сега най-доброто, което можем да направим, е да се напием до козирката, защото с мен е свършено, аз съм разорен, докаран съм до просешка тояга.
— Значи и аз съм разорен — пророни тихо полякът.
— Не, синко, теб те чака бляскаво бъдеще. Който и да купи хотелската верига, не може да направи и крачка без теб.
— Забравяш, че притежавам едва двайсет и пет на сто от веригата.
Дейвис Лерой го зяпна. Явно бе забравил тази малка подробност.
— Божичко, Авел, дано не си вложил в хотелите ми всичките си пари — изпелтечи тексасецът. Бърбънът вече го хващаше.
— Всичките до последния цент — потвърди Авел. — Но не съжалявам, Дейвис. По-добре да загубя всичко с един мъдър човек, отколкото да спечеля с глупак.
В очите на Лерой избиха сълзи.
— Знаеш ли, Авел, ти си най-добрият приятел, за какъвто човек може да мечтае. Вдигна хотела на крака, вложи във веригата всичките си пари, аз те оставих без пукнат грош, а ти дори не ме укоряваш, за капак и дъщеря ми отказва да се омъжи за теб.
— Нали не се сърдиш, че й поисках ръката? — попита младежът.
Ако не беше бърбънът, сигурно щеше да се стъписа от думите на тексасеца.
— Патка с патка! Не си знае интереса. Навила си е на пръста да се венчае за някой южняк с конезавод и най-малко трима генерали от Конфедерацията9 в родословното дърво, а ако случайно се омъжи за северняк, ще държи прадядо му да е дошъл в Америка с „Мейфлауър“10. Ако всеки, дето твърди, че има роднина, пътувал с кораба, проклетото корито е щяло да потъне още преди да е припарило до Америка. Жалко, че нямам още една дъщеря, за която да се ожениш, Авел. Никой не ми е служил така вярно като теб. Щях да се гордея, ако беше станал член на семейството ми. Ние с теб щяхме да се сработим чудесно, но и досега съм убеден, че и сам ще им натриеш носовете. Млад си, всичко ти предстои тепърва.
Макар и на двайсет и три години, Авел се почувства много стар.
— Благодаря ти, че вярваш в мен, Дейвис — рече той, — пък и на кого ли му пука за фондовия пазар. Да ти призная, ти си най-добрият приятел, когото съм имал някога.
Бърбънът вече си казваше думата. Младежът си наля още една чаша и я гаврътна.
Призори двамата с тексасеца бяха пресушили и двете бутилки. Накрая Дейвис заспа на фотьойла, а Авел слезе, залитайки, на десетия етаж; смъкна дрехите, свлече се върху леглото и потъна в сън, от който го изтръгна силно чукане по вратата. Главата му се маеше, но продължи да се блъска все по-силно. Младежът едвам се надигна от кревата и затътри нозе към вратата. Отпред стоеше едно пиколо.
— Идвайте бързо, господин Авел! — подвикна момчето и хукна по коридора.
Той се заметна с халата, обу чехлите и тръгна с клатушкане подир пиколото, което държеше вратата на асансьора.
— Побързайте, господин Авел, — повтори младежът.
— Какво толкова е станало? — подвикна, все още замаян, директорът, а асансьорът запъпли бавно надолу.
10
Лайнерът, с който през 1620 г. първите преселници от Англия поемат от Саутхамптън към Америка. — Б.пр.