— Божичко! Извинявай. Не биваше да го казвам. Много те моля, прости ми. Обичам те много. Смятах, че те познавам добре, а сега се оказва, че не знам нищичко за теб.
— Ричард, и аз те обичам, извинявай, че те ударих. Не исках да те лъжа, но наистина няма друг, освен теб — пророни тя.
— Изпросих си го — промълви Ричард и я целуна.
Притиснати един към друг, двамата се свлякоха на канапето и известно време не помръдваха. Ричард я замилва лекичко по косата, докато тя престана да плаче. „Помогни ми да се съблека“, й се искаше да каже, но продължи да мълчи, пъхнала два пръста между горните две копчета на ризата му. Ричард сякаш не желаеше да направи следващата стъпка.
— Искаш ли да спиш с мен? — попита го едва чуто Флорентина.
— Не — отвърна той. — Искам да стоя буден с теб до сутринта.
Без да проронват и дума повече, те се съблякоха и се любиха — нежно и свенливо, да не би да се наранят, закопнели да доставят наслада на другия. Накрая Флорентина отпусна глава върху рамото му.
— Обичам те — каза Ричард. — Още от мига, когато те видях. Ще се омъжиш ли за мен? Пет пари не давам коя си, Джеси, и какво правиш, знам само, че искам да прекарам остатъка от живота си с теб.
— И аз искам да се оженим, Ричард, но първо трябва да ти кажа истината.
Прикри голите им тела със сакото на Ричард и му разправи всичко за себе си, като накрая му обясни и защо е започнала работа в „Блумингдейл“.
Ричард продължи да мълчи.
— Не ме ли обичаш вече, след като разбра коя съм всъщност? — попита тя.
— Скъпа — пророни той много тихо, — баща ми ненавижда твоя баща.
— В смисъл?
— Чувал съм само веднъж името на баща ти. Татко беше бесен и изкрещя, че той има една цел в живота — да съсипе рода Каин.
— Какво? Защо? — извика стъписана Флорентина. — За пръв път чувам за баща ти. Откъде изобщо се познават?
Бе ред на Ричард да й разкаже всичко за сблъсъка с баща й, което знаеше от майка си.
— Божичко! — възкликна младата жена. — Баща ми явно е говорел именно за това „предателство“, когато след четвърт век прехвърли всичките си сметки в друга банка. И какво ще правим сега?
— Ще им кажем истината — отсече Ричард. — Как сме се запознали съвсем случайно, как сме се влюбили и сега смятаме да се оженим. А също, че не могат да направят нищо, за да ни спрат.
— Да изчакаме няколко седмици — примоли се Флорентина.
— Защо? — учуди се младежът. — Смяташ ли, че баща ти е в състояние да те разубеди да се омъжиш за мен?
— Не, Ричард — каза тя и положи глава на рамото му. — Това е невъзможно. Но нека първо се убедим, че наистина няма начин да им го съобщим така, че да не се опитват да ни пречат, а после ще ги поставим пред fait accompli12. Нищо чудно да не го посрещнат чак толкова бурно, колкото твърдиш. Сам каза, че от скандала с акциите на въздухоплавателната компания са минали близо пет години.
— Още се мразят до смърт. Наистина! Баща ми ще се вбеси само ако ни види заедно, камо ли пък ако научи, че искаме да се женим.
— Точно заради това ти казвам да поизчакаме. Така ще имаме време да обмислим как точно да им съобщим.
Той я целуна отново.
— Обичам те, Джеси.
— Флорентина.
— Още нещо, с което се налага да свиквам — рече Ричард. — Обичам те, Флорентина.
През следващия месец двамата с Флорентина се постараха да научат възможно най-много за враждата между бащите си — тя поразпита майка си и Джордж Новак, Ричард пък порови в архива на баща си. Бяха смаяни колко силна е взаимната им омраза. Колкото повече узнаваха, толкова по-очевидно ставаше, че няма лесен начин, по който да им съобщят, че се обичат. Почти не се отделяха един от друг. Ричард бе много внимателен и мил, мъчеше се как ли не да отклони Флорентина от проблема, пред който и двамата знаеха, че рано или късно ще се изправят. Ходеха на кино и на ледената пързалка, в неделя правеха дълги разходки из Сентръл Парк и винаги си лягаха далеч преди да се е мръкнало. Флорентина придружи Ричард дори на мач на нюйоркските „Янки“, за които сподели, че „не разбира нищичко“, отиде с него да послуша и нюйоркската филхармония, която „обожавала“. Не можеше да повярва, че Ричард свири на виолончело, докато той не й изнесе цял концерт. Ръкопляска му дълго, след като младежът изсвири любимата си соната от Брамс, без дори да забелязва, че той се е вторачил в сивите й очи.