— Притрябвали са ми доказателства! Ти ми кажи друго — как властите са се добрали до подробностите?
— Това поне го знаем — отвърна другият мъж. — В Министерството на правосъдието във Вашингтон е пристигнал пакет, съдържаш папка.
— С пощенското клеймо на Ню Йорк, нали? — подметна Авел.
— Не. На Чикаго.
Известно време Авел мълча.
— Изключено е да го е пратил Хенри — рече накрая. — Няма никаква логика.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Джордж.
— Сигурен съм, защото ми каза, че дълговете му са платени, а Министерството на правосъдието няма да се бръкне чак с такава сума, освен ако не е решило да залови Ал Капоне. Хенри явно е продал папката на друг. Но на кого ли? Едно е ясно: за нищо на света не би предоставил подобна информация направо на Каин.
— Направо ли? — възкликна Джордж.
— Да, направо — повтори Авел. — Вероятно не я е продал на Каин. Няма да се учудя, ако Каин е узнал, че Хенри е затънал в дългове и букмейкърите са го хванали за гушата, а после е пратил трети човек, който да се договори с него.
— Сигурно е станало точно това, Авел. Дума да няма, не е нужно да наемаш обигран детектив, за да разбереш колко е закъсал Хенри. За дълговете му знаят всички по кръчмите в Чикаго. Въпреки това не избързвай със заключенията. Нека чуем какво ще каже адвокатът.
Кадилакът спря пред предишното жилище на Флорентина, което Авел бе задържал и бе поддържал в безупречен ред с надеждата, че някой ден дъщеря му ще се върне. Джордж отвори вратата и двамата влязоха вътре. Х. Трафорд Джилкс вече ги чакаше. Седнаха и Джордж наля на Авел голямо уиски. Той го изпи на един дъх и подаде чашата на приятеля си да я напълни отново.
— Кажете ми най-страшното, господин Джилкс. Дайте да не протакаме.
— Много съжалявам, господин Розновски — подхвана адвокатът. — Господин Новак ми спомена за Варшава.
— Това вече е минало, нека забравим за „ваше превъзходителство“. Можете да бъдете сигурни, че ако попитате сега Винсънт Хоган дали ме познава, той ще се направи, че не помни дори името ми. Хайде, господин Джилкс, какво ме чака?
— Към вас е отправено обвинение от седемнайсет точки, че сте подкупвали държавни служители в четиринайсет различни щата. Уговорих се с Министерството на правосъдието утре сутринта да ви задържат тук, в това жилище, не възразяват после да ви пуснат под гаранция.
— Чудничко, няма що! — възкликна Авел. — Ами ако докажат обвиненията?
— О, със сигурност ще докажат поне някои — потвърди делово Х. Трафорд Джилкс, — но докато Хенри Осбърн се укрива, ще им бъде доста трудно да ви осъдят по повечето от тях. Все пак, господин Розновски, трябва да се примирите, че независимо дали ви осъдят, името ви вече е опетнено.
— Това ми е ясно като бял ден — рече Авел и погледна към снимката си на първа страница в „Дейли Нюс“. — Узнайте, господин Джилкс, кой е купил папката от Хенри Осбърн. Наемете колкото хора ви трябват. Цената е без значение. Само разберете кой стои зад всичко това, и то бързо, защото ако се окаже, че е Уилям Каин, смятам да си разчистя окончателно сметките с този негодник.
— Не си навличайте още неприятности, имате си предостатъчно — предупреди го Х. Трафорд Джилкс.
— Не се притеснявайте — успокои го Авел. — С Каин всичко ще бъде законно.
— А сега, господин Розновски, слушайте ме внимателно. Забравете за Уилям Каин и помислете, че в скоро време ще застанете пред съда. Това ще е най-важното събитие в живота ви, освен ако не смятате да лежите десет години зад решетките. Днес не можем да направим почти нищо, лягайте си и се наспете. Междувременно аз ще пусна кратко изявление за пресата, в което ще отхвърля обвиненията и ще обясня, че разполагаме с данни, които напълно ви оневиняват.
— А разполагаме ли с такива данни? — намеси се обнадежден Джордж.
— Не — отвърна адвокатът, — но така ще спечеля малко време, през което да помисля. Няма да се учудя, ако господин Розновски прегледа имената в папката и установи, че никога не е имал преки отношения с хората, споменати в нея. Напълно възможно е Хенри Осбърн да е действал като посредник, без дори да уведомява господин Розновски какво точно прави. В такъв случай моята задача ще бъде да докажа, че като член на управителния съвет на хотелската верига Осбърн е превишил правата си. Ако все пак, господин Розновски, сте се срещали с хората, споменати в папката, трябва на всяка цена да ми кажете, защото можете да бъдете сигурен, че от прокуратурата ще ги призоват да свидетелстват срещу вас. А сега лягайте и поспете. Сигурно сте изтощен от пътуването. Утре рано сутринта ще бъда при вас.