-А, да, ти ако мернеш някоя от лелите ми в града – изпарявай се веднага. Като ги гледаш, са такива мирни и добрички, а всъщност работят като охрана на главата на рода ни.
-Ох, Бездна – измърморих аз.
-Аха, не ми говори! Аз в семейството съм единственият наследник. Мама е най-малката от седем сестри, само тя има деца, останалите са с по трима любовника и не бързат да се омъжват и затова страдаме и аз, и Ри!
-В смисъл? – не разбрах аз.
-В смисъл, докато на нас не ни се родят деца, мама няма да може да се върне в Западното кралство и да получи назначение в армията – поясни Юрао.
В този момент осъзнах, че явно нищо не знам за обществото на дроу.
-Юр-р-р – без да крия подозрителността си, проточих напрегнато, - ти сега за какво намекваш?
Партньорът се попрегърби и призна:
-Лелите ми са пристигнали всички вкупом с твърдото намерение да ме оженят. Това е първото в живота им уволнение от служба и всички те в обяснителната са написали: „ По неотложни семейни причини“. Нощес тайничко се промъкнали у дома, а когато тази сутрин се прибрах от работа, ме сгащиха топъл-топъл.
-Ама че… Бездна – нямах други думи.
Дроу окончателно посърна, тежко въздъхна и добави:
-Те… те всички са от отряда „Ловци на сенки“, за една нощ ме лишиха от всичките ми любовници…
-В какъв смисъл? – не разбрах аз, оправяйки леко разрошилата се прическа.
-В прекия. Хванали момичетата, домъкнали ги у дома, там започнали да хвърлят жребий коя от тях на сутринта ще се омъжи за мен.
-Ау…
-На тебе ти е „ау“, а на мен? – златистите очи изглеждаха най-нещастните във всички светове. – Та всяка от тях до този момент вярваше, че ми е единствена… - тежка въздишка. – Седем плесници за една сутрин ми дойдоха малко в повече. И всички ме зарязаха… всичките седем любовници.
Да ми прости Бездната, но аз едва сдържах смеха си, а Юрао продължи:
-Така че, преобличането ти за гномската сватба – това е малко отмъщение за тъжните руини, които останаха от личния ми живот.
-Какъв си ни ти отмъстителен – язвително подхвърлих аз.
-Бесен съм аз! – натърти Юрао.
Ние замълчахме, Нурх вече не препускаше толкова бързо, така че можеше и да се огледаме настрани, но аз се взирах в дроу и най-накрая реших да попитам:
-Юр, а на теб как ти стига време за всичко? Работата, кантората – изкисках се и добавих: - А също така, седем лични живота…
-Ами, аз нали съм дроу – гордо ми отвърна той.
И какво можех да кажа?!
-А, освен това, и малко гном – добавих аз с усмивка. – Между другото, помниш ли горгулията в Хаос?
-Когато ни пренесе при Еллохар? – оправяйки си яката, уточни партньорът.
-Аха.
-Помня.
-Липсваш й – съобщих аз.
-Аз съм дроу, казах ти – последва гордият отговор.
-Не съм забелязвала досега у теб това расово самосъзнание…
Юрао изстена, хвана се за главата и крясна:
-На мен от сутринта седем гърла на седем гласа ми напомнят, че съм дроу! Цялото родословно дърво ми изрецитираха и настояваха за незабавно продължение на този достоен род! – поуспокои се и мрачно добави: - Докато една от моите възлюбени, змиерколак, между другото, не съобщи на лелите ми, че процесът за продължаването на рода ми е познат не само на теория, а и на практика, и аз нееднократно съм демонстрирал тези си познания.
-И какво?
-Лелите се хванаха за думите й, обявиха, че съм я обезчестил и настояваха аз, като порядъчен дроу, незабавно да се оженя.
-И?
-И! Ти къде си виждала порядъчни дроу? – мрачно ме попита той.
В недоумение свих рамене.
-Замая също си спомни, че това е чудо невиждано, превъплъти се и запълзя към къщи – Юр неочаквано засия в зъбата усмивка и съобщи: - Мисля си утре да си взема почивка и да отида до Школата за Изкуството на Смъртта.
-Ще кандидатстваш ли? – наивно предположих аз.
-Не, да видя Ерха – честно отвърна Юрао Найтес. – Знаеш ли, не мога да престана да си мисля за нея.
Аз всичко разбирах, освен една подробност:
-Юр, а ти защо ме доведе при майка ти и при лелите? Разбирам – мъст, но…
-Дея, ама и ти си една! – възмути се партньорът. – Кой друг освен тях би те облякъл прилично за десет минути, а?
-Да, естествено, кой освен свиреп отряд лели-телохранителки! – изсъсках аз, осъзнавайки, че свекромонстърът не е най-страшното, което може да те сполети в живота.
-Затова пък, изглеждаш потресаващо – нагло се подмаза Юрао. – И хайде вече, вземи се в ръце, че от тази вечер зависи повече, отколкото от десет разкрити дела.
А след това вдигна ръце, протегна се, преметна крак върху крак, стеснявайки ме на седалката, между другото, и сключвайки пръсти на тила си, мечтателно произнесе: