-Ена ерда.
И той отвори рязко ярко-сини очи. А след това бавно, но неотвратимо тях започна да ги запълва тъмнина… Аз се наведох, вдигнах падналата чаша, отново налях вода и я изпих на един дъх. Забелязал реакцията ми, инкубът весело попита:
-За първи път ли виждате как се предава информацията между членовете на нашия орден?
Кимвайки, аз казах:
-И езика, на който общувате, също го чувам за първи път.
Безсмъртният се усмихна с разбиране, аз се усмихнах в отговор, въпреки че се опитвах да се сдържа. Инкубите са си инкуби. И тогава изведнъж си спомних онези две думи, значението на които все още не знаех – въпросът на Еллохар, когато ме беше видял за първи път и ме беше замерил с кинжала си: „кьехаата“, и отговорът на магистъра: „агхеера“.
-Извинете – хвърлих поглед към Риан, разбрах, че в този момент е някъде далеч от реалността, докато съзнанието му обработва получените сведения, и се престраших да попитам: - А вие не знаете ли как се превежда думата „кьехаата“?
Инкубът удивено вдигна вежда, но честно отвърна:
-Любовница.
Е, сега вече със сигурност знаех, какво беше попитал лорд Еллохар тогава!
-А „агхеера“? – и задържах дъх в очакване на отговора.
Поредната умопомрачителна усмивка на инкуба и:
-Любима.
Аз се усмихнах. Не, не на инкуба, аз с усмивка гледах в лицето на лорд Тьер, и в момента, когато погледът му стана отново осмислен, тихо казах:
-Обичам те.
На лицето му се появи известно недоумение, а аз добавих:
-Ужасно много.
-Сър-р-рце мое? – Риан явно не разбираше причината за поведението ми.
Инкубът може и да се досещаше, но аз дори не го погледнах, впрочем, лорд-директорът – също.
-И имаш безусловното ми „да“ за всички въпроси и предложения, които ти дойдат на ум – оставих се на милостта на победителя, след което, сипвайки вода в чашата, я отнесох на магистъра.
-Ти ме плашиш – призна си Риан, взимайки от ръцете ми средството за свестяване на лейди Митас.
-А аз ти се възхищавам – прошепнах аз, повдигнах се на пръсти и лекичко го целунах.
Нежно, но бързо, след това се обърнах и тръгнах към вратата, мимоходом подхвърляйки:
-Ще бягам на лекции – а на инкуба: - Всичко най-тъмно.
-И на вас, кошмарни дни – отзова се Безсмъртният.
Риан нищо не каза, явно все още не беше дошъл на себе си.
Голямата аудитория в подземието, в лабораторията по Смъртоносни проклятия. Такава тишина, че се чува как диша седящата до мен Янка – ние всички прерисувахме от дъската схемата на проклятието „Дъх на смъртта“. И изведнъж, това абсолютно безмълвие, бе пронизано от възторжен вопъл:
-Ама не, ти това видя ли го?!
Лаборантите издадоха тежка въздишка, адептите от четвърти курс отново погледнаха към превъзбудения Тесме, после към мен, и отново се вдълбочиха в работата си.
-Не се и надявайте, че ще ви я дам – напомних за пореден път на професора, просто ей така, за всеки случай.
Магистърът недоволно изпухтя, потъвайки отново в изучаването на древните руни, за да възкликне след няколко минути отново:
-Ама, Риате, ти това чела ли си го?!
Да, със сигурност го бях чела, аз заради книгата на морските вещици две нощи не бях спала, по-голямата част от руните, заедно с точната им разшифровка, си ги бях преписала в тетрадка, просто, за да не ми се налага да разчитам само на собствената си памет, а тази част, която имаше графично сходство със схематичните изображения на проклятията, не само че я бях прерисувала – бях я разчленила на съставните й изображения. Аз и трета нощ бих будувала над книгата, но Риан заплаши, че ще изпепели и ще запрати в Бездната подаръка на морските вещици, ако продължавам да не си доспивам.
-Това… това… - Тесме скочи и отпердаши нанякъде.
Върна се почти веднага със своя забранен за нас талмуд, и четвърти курс на Академията на Проклятията беше напълно забравен от собствения си преподавател.
-И така – проговори лорд Нуер, старшият лаборант на катедрата, който вече достатъчно добре познаваше магистъра, за да се досети, че той няма да участва по-нататък в лекцията, - записваме следващото проклятие, адепти.
Дъската беше изтрита, в тетрадките ни, под схемата беше дръпната черта, и ние пристъпихме към изучаването на второто за тази лекция проклятие.
-Проклятие седмо ниво „Светлина“ – продиктува Нуер.
Ние послушно записахме, въпреки, че названието откровено ни удиви.
-Проклятие за слепота – продължи старшият лаборант. – Задължително условие при налагането му е абсолютната тъмнина. При нарушаването на това условие се стига до необратими последствия за проклинащия – абсолютен откат.