-Имам само няколко минути – промълвих аз, прегръщайки купчинката учебници и тетрадки, се приближих към преподавателското бюро и застанах на равнището на първия чин.
Нямах представа как беше реагирал лордът на думите ми, аз не му хвърлих и поглед, а упорито продължавах да разглеждам пода под краката си, докато някакво слабо сияние не привлече вниманието ми. Вдигайки глава, видях как лорд Еллохар със светеща ръка докосва слепоочието на Тесме, който е затворил очи и се е напрегнал. Спомних си собствените си усещания от подобно заклинание и неприятна студена тръпка пробяга по гръбнака ми. Известно време в аудиторията цареше тишина, а Тесме все по-силно стискаше зъби, за да не застене.
След това магистър Еллохар произнесе:
-Тьер е прав, на вас са ви трили паметта. Веднъж, достатъчно грубо. Наслагването на реалността е доста забележимо. Като белег. Сега имаме два варианта – мога да оставя нещата както са и неприятните усещания ще се прекратят, мога и да възстановя изгубените спомени…
-Възстановявайте – изсъска Тесме.
Подхилване и доста арогантно и с превъзходство:
-На мен ми импонира вашето желание да контролирате собствената си памет, но съм длъжен да ви предупредя – процесът на възстановяване е съпроводен с непоносима болка, това - първо. И второ – на ваше място аз не бих се стремил към връщането на точно тези спомени. Нищо приятно няма в тях, магистър, повярвайте.
Но дори и аз знаех, че Тесме ще каже:
-Възстановявайте!
Лорд Еллохар уморено поклати глава, а след това, все така подигравателно произнесе:
-Когато ви писне да се наслаждавате на цялата гама от чувства – вина, съжаление и угризения на съвестта, така да бъде, аз ще се отзова на призива на Дара и отново ще ви изтрия паметта. Сега вземете тетрадката и я стиснете със зъби.
-Ще се сдържа – изръмжа магистърът.
-Или ще направите каквото ви казвам, или ще ви зарежа така – заяви ултимативно лорд Еллохар.
Тесме хвана дебелата тетрадка, ожесточено я захапа със зъби, сви юмруци… и се приготви. Виждаше се как трепери от напрежение тялото му, как по челото му се търкалят едри капки пот. Магистърът на Смъртта се усмихна, затвори очи и стисна главата на професора. Почти веднага Тесме застена отчаяно и се опита да се помръдне. След това започна да се дърпа с такава сила, че ми се стори за миг, че Еллохар няма да успее да го удържи, но лордът, усмихвайки се тъжно, продължи да възстановява паметта му… Минута след минута… Аз стоях, застинала в странно вцепенение, боейки се дори да помръдна и искрено съжалявах, че не си бях тръгнала.
И изведнъж Тесме изкрещя през стиснатите зъби. Викът излезе глух, и заради това, още по-ужасяващ, но, слава на Бездната, той беше последен… Еллохар отпусна ръце и магистърът се стовари върху бюрото, тресейки се като че от сдържани ридания. Той изплю тетрадката, а след това стисна ръце в юмруци и изстена – глухо, страшно, отчаяно…
-О, Бездна – промълвих аз, едва сдържайки сълзите си.
Лорд Еллохар чу, печално ме погледна, след това сложи ръка на рамото на стенещия от осъзнаването на нещо ужасно Тесме и тихо, но убедително произнесе:
-Аз съм последният, който ще ви осъди, магистър. Наградата, която ви бяха обещали, е прекалено изкушаваща за лишен от магия човек. На ваше място, така би постъпил практически всеки.
Не знаех какво има предвид Еллохар, но думите му никак не утешиха Тесме.
-Как съм могъл? – почти изкрещя преподавателят. – Как съм могъл…
И аз разбрах всичко! Сагдарат – проклятието, за което не пишат в учебниците, но за което магистърът знаеше много! О, Бездна!
-Как съм могъл… - още един стон, пълен с отчаяние. Тесме, изглежда не можеше да прости сам на себе си.
Еллохар ме погледна, след това отново обърна поглед към магистъра, тежко въздъхна и небрежно го потупа по рамото. Когато смазаният от осъзнаването преподавател се обърна, лордът леко се наведе и проникновено-доверително прошепна:
-Слушай, мъжки, дай да си кажем откровено – чак пък толкова разкаяние и самообвинения не са в духа на тъмните, недей да позориш империята, това първо. Да, утрепал си вещицата, да издънил си се, и какво сега? Можеш да продължиш да се опиваш от осъзнаването на собствената си вина, а можеш и да се върнеш, за да си поправиш грешката. Те там имат малък противен проблем с числеността и ще се израдват на силен и здрав мъжки екземпляр. Така че, стига си се вайкал истерично, че е противно да те гледа… нечовек. Осрал си работата – бъди мъж, иди и си приеми последствията.