Выбрать главу

По същия начин, когато ви представят тийнейджър, проявете уважение, все едно ви запознават с шеф на банка. Вместо да махнете с ръка и да смутолевите „Здрасти!“, ръкувайте се и кажете: „Здравей, Дик, много ми е приятно да се запознаем.“

Поучете се от майКата природа

Вземете си поука от цветята. Те знаят как да привличат пчелите. Искат пчелата да ги опраши. Нуждаят се от нея. Но вместо да се молят, да настояват или да придумват, просто отделят няколко капки нектар. Цветето знае, че пчелата жадува за нектар. Нектарът засища глада и.

Ако анализирате привлекателния човек, ще откриете, че той също засища основните потребности на човешките същества.

Една стара поговорка гласи: „Медът привлича повече мухи от оцета.“ Често я тълкуват, че със „сладки приказки“ получаваме желаното. Замислим ли се по-внимателно обаче, ще разберем, че медът привлича мухите просто защото е храна, от която те се нуждаят. Напълнете купа с мед и няма да се наложи да се разхождате нагоре-надолу по улицата и да каните мухите. Не се налага да организирате комитети, за да убедите мухите да ви посетят. Те ще дойдат сами.

Започнете ли да предоставяте трите основни „ястия“, хората ще заприиждат при вас.

БЪРЗ ПРЕГЛЕД НА ШЕСТА ГЛАВА

1. Истинската тайна на привлекателния човек е, че предлага на другите храната, за която жадуват. Хората изпитват глад за определени неща, както мухите - за мед.

2. Използвайте тройната формула за привличане: Приемане.Приемайте хората такива, каквито са. Позволявайте им да бъдат себе си. Не настоявайте да станат съвършени, за да ги харесате. Не размахвайте морална усмирителна риза в очакване другите да я надянат, за да спечелят благоволението ви. И най-вече - не превръщайте приемането в разменна монета. Не казвайте, да речем: „Ще те приема, ако направиш това или онова, или ако се промениш, както ми е угодно.“

Одобрение. Потърсете нещо, което одобрявате у другия. Може да е дребно или незначително. Ала му покажете, че го одобрявате, и нещата, които искрено харесвате, постепенно ще започнат да се увеличават. Когато другият усети откровеното ви одобрение, ще се стреми да промени поведението си, за да го одобряват повече. Признание. Признанието означава, че цениш някого, вместо да го подценяваш. Покажете на хората, че ги цените. Отнасяйте се с тях като с ценност. Не ги карайте да чакат. Благодарете им. Отнасяйте се с всеки като със „специална“, неповторима личност.

Седма глава

КАК НЕЗАБАВНО ДА НАСТРОИМ ДРУГИЯ ПРИЯТЕЛСКИ

Познавате ли хора, които сякаш никога не срещат непознати и завързват приятелства мигновено? Сядат до някого в автобуса и веднага се разговарят като стари приятели. Срещат се с потенциален клиент и той веднага сключва сделка с тях, сякаш са стари познайници.

От друга страна, всички познаваме „симпатични“ хора, ко-гато се сближим, но трудни за опознаване. Първата категория владее сякаш магия, която „включва“ дружелюбието на хората, а „непристъпните“ се спогаждат трудно с околните. Докато се опитват да придумат потенциалния клиент, „общителният“ вече си е свършил работата и е изчезнал.

Как да използваме магическия ключ за събуждане на приятелски чувства

Опознах тези „общителни“ хора, когато бях в колежа. Аз бях малко срамежлив с момичетата. Забележех ли симпатично момиче, ми се приискваше да го поканя на среща, ала си казвах: „Няма да и хареса, ако ни в клин, ни в ръкав я помоля да излезем. Сигурно ще ме помисли за „зелен“. Навярно и без това си има приятел - най-красивото момче във випуска - и няма дори да ме погледне.“

Седях и обмислях как да ме представят на въпросното момиче и какво да и кажа. Понякога събирах кураж и заговарях някоя непозната девойка - приближавах се до нея, измърморвах отрепетираната си реч и в девет от десет случая момичето реагираше точно както си бях представял. Или отсичаше презрително: „Не мисля, че те познавам“, или я напушваше смях от странното ми поведение.

Съквартирантът ми обаче беше съвсем различен. Той беше от „общителните“. Приближаваше до момиче, което виждаше за пръв път в живота си, завързваше разговор и след две минути те се смееха и бърбореха като стари приятели. Никой не го наричаше „зелен“. Всъщност дръзкият му подход им допадаше.

Как научих тайната на съквартиранта си

Най-сетне един ден се престраших да го попитам за тайната.

„Трябва да вярваш, че другият ще те хареса“ - отвърна ми той.