Не повтаряйте грешката на младия драматург, който, след като говорил за себе си и за пиесите си цели два часа, казал на приятелката си:
- Но стига толкова за мен. Да поговорим за теб. Как намираш пиесите ми?
Не забравяйте, че и вие сте човешко същество. И е естествено да се изкушите да заговорите веднага за себе си. Искате да изпъкнете, да впечатлите другия. Истината обаче е, че ще ви оценят много по-високо, ако насочите разговора към събеседника си, а не към себе си. Така ще се издигнете много повече в очите му и ще ви сметне са много по-интелигентен човек.
Добро правило е да си задавате мислено въпроса: „Какво точно искам в тази ситуация?“ Искате да блеснете и да изтъкнете егото си или искате делови отношения с другия, подписа му, позволението му, доброжелателството му? Ако целта ви е единствено да се поперчите, говорете само за себе си, но не очаквайте нищо друго от разговора.
Кога да говорим за себе си
Публичните оратори говорят за себе си. Споделят опита и идеите си, разказват за пътешествията си и за подвизите си. Ала помнете - те са поканени да говорят за себе си. Помолили са ги да разкажат за себе си и аудиторията знае какво да очаква. Публиката им не се е събрала по неволя, а доброволно. Знае предварително, че ще слуша как Джо Хеъричест разказва за „Моите приключения в африканската пустош“.
Освен ако не сте наели зала и не сте обявили предварително темата на лекцията си, събеседниците ви няма как да знаят, че ще ви бъдат заложници, и волю-неволю ще слушат приключенските ви истории.
Уместно е да говорите за себе си, когато ви поканят и ви помолят да разкажете за себе си. Бъдете сигурни, че ако другият е заинтригуван, непременно ще попита. Подкани ли ви да говорите за себе си, не мълчете и не отклонявайте въпроса. Разкажете му нещичко. Той ще остане поласкан, че сте настроени достатъчно приятелски да споделите нещо лично. Но не прекалявайте. Отговорете на въпросите му и отново насочете прожектора към него.
Използвайте техниката „аз също“. Да включите себе си в разговора е психологически оправдано и когато можете да кажете на другия нещо, свързано с думите му, което ще ви сближи.
Ако той сподели: „Отрасъл съм във ферма“, а вие отвърнете: „Аз също“, и му разкажете малко за преживелиците си, той ще се почувства по-значим.
Ако спомене, че похапва сладолед за закуска, и се окаже, че вие също закусвате със сладолед - непременно му кажете. Ако чуете, че е роден в малкото градче Суомоуотър, а вие сте прекарвали там летните си ваканции - кажете му го.
Магията на съгласието
Включването ви в разговора по начин, създаващ близост помежду ви, ласкае събеседника по следната причина - така вие всъщност му казвате: „Съгласен съм с теб“, „И аз съм като теб“, „И аз мисля така“, „Донякъде приличам на теб“. Всичко преживяно, което подсказва сходство със събеседника ви, ще му помогне автоматично да ви хареса.
Харесваме хора, които се съгласяват с нас. И не одобряваме онези, които ни противоречат. Всеки, съгласил се с нас, затвържда-ва достойнството и самочувствието ни. Всеки, който ни противоречи, е потенциална заплаха за самооценката ни. Накратко - съгласявайки се с другия, вие му помагате да се харесва повече.
Дори по някои въпроси да знаете, че трябва да възразите на другия, винаги търсете и допирни точки. Когато сте положили някаква основа, колкото и незначителна да е, ще откриете колко по-лесно е да разрешите разногласията.
Използвайте „щастливи думи“
Друга тайна да бъдете добър събеседник и да развързвате езиците на хората е да се поучите от песента от „Южния Пасифик“ и да използвате „щастливи думи“ възможно най-често: „Никой не обича мрачни лица/ никой не иска да слуша лоши пророци/нито пък лоши новини.“
Създадете ли си навик винаги да говорите песимистично, да посочвате как светът отива по дяволите или да разнищвате надълго и нашироко личните си проблеми, няма да спечелите нито едно състезание по популярност.
Ако се налага да обсъдите личните си тревоги с някого, обърнете се към пастора си, към психолога си или към доверен и съпричастен приятел. Но не огласявайте публично проблемите си. Не се впускайте в безкрайни подробности за операцията си, не описвайте всеки пристъп на болка от момента, когато сте постъпили в болницата, до завръщането ви на работа. Историите за страданията ви няма да ви превърнат в герой, а в досадник.
Седнете и си напишете писмо
Ако нещо ви тежи на сърцето и изпитвате необходимост да споделите с някого грижите си или колко несправедливо са се отнесли с вас, пробвайте следното - напишете си писмо. Опишете как точно се чувствате. Не спестявайте нищо. Разкажете до най-дребната подробност колко лошо са постъпили с вас и колко нечестно. Излейте си душата.