Елена Звездная
Академия на проклятията
Как да преметнеш нечисти с
пари
Урок четвърти
Превод - Кристина Мешулам
АНОТАЦИЯ
Никога не се опитвайте да се промъкнете в забранена библиотека! Никога!
Особено, ако сте обикновена адептка на Академията на Проклятията, а ви
се налага да отговаряте за постъпките си пред най-могъщия лорд на
Тъмната империя. Та нали вместо да откриете необходимите ви знания,
можете да се сблъскате със сериозно обвинение в опит за убийство, за което
дори не подозирате. Както и не подозирате това, че продажни нечисти в
безпощадна схватка с „ДеЮре“ готвят страшен магически удар.
Само че офицер Юрао Найтес и неговата правилна финансова политика,
така недалновидно пренебрегната от враговете, са много силно оръжие. И
дори да е трябвало добре да си помислите преди да се противопоставите на
превъзхождащия ви по сила противник, все пак сте под защитата на този,
който цени живота ви повече от своя собствен.
А да се вбесяват Тъмните лордове не е за препоръчване…
Четвърти урок
-Адептка Риате – умореният глас на главата на нашето учебно заведение караше да
тръпне нещо дълбоко вътре в теб, - не очаквах, че ще ми се наложи отново да повдигам този
въпрос, но… вие нали разбирате, че за подобно нещо трябва да ви изключа?
Великият Риан Тьер, член на ордена на Безсмъртните, Първи меч на империята, магистър
на Тъмната магия и Изкуството на Смъртта, този единствен, при вида на когото
пребледняваше даже Тесме, уморено ме гледаше с угаснали черни очи. Изпито, като че ли
потъмняло лице, напукани, като че ли обветрени устни и мълчалив въпрос във взора.
-И още дълго ли имате намерение да си мълчите? – гласът му беше дрезгав и, май че,
прегракнал от простуда.
Аз наведох глава. Не ми се искаше да обяснявам нищо в присъствието на други хора, а
освен нас в кабинета се намираха магистър Тесме, капитан Верис, лейди Орис и нашият
главен библиотекар, господин Бибор. Като се има предвид, че ме бяха спипали докато
разбивах хранилището на библиотеката, при това хранилището, предназначено само за
преподаватели с ранг не по-нисък от магистър, а и бях използвала и проклятие върху
господин Бибор, наистина ме заплашваше изключване.
-Аз много съжалявам, лорд-директор – казах тихо, отново навеждайки глава.
Наистина съжалявах за случилото се, но Дара категорично и грубо беше отказала да ми
помага. Магистър Тесме на всичките ми въпроси отговаряше доста рязко: „Не си пъхайте
носа в това, адептка Риате!“. Риан… Риан не се беше появявал четири дни, два от които аз
бях прекарала под домашен арест. Правилата в академията бяха строги, а аз ги бях нарушила.
Не бе помогнало дори застъпничеството на Окено, който и сега чакаше зад вратата.
-Вие съжалявате – Риан тежко въздъхна. – Това ли е всичко, което бихте искала да ни
съобщите, адептка Риате?
Аз бих искала да кажа много повече, но не пред всички.
-Добре – посърнало произнесе лорд-директорът, - вървете, адептка.
Отмятайки глава, невярващо погледнах към него, обаче магистърът не ме удостои и с
поглед. А, не, като че ли почувствал, че се взирам в него, той ми обърна внимание, но само за
да напомни:
-Свободна сте.
Нищо не ми оставаше, освен да се врътна мълчешком и да изляза, наистина, беше ми
нужна цялата сила на духа, за да си наложа да не тряскам вратата.
А в секретарския кабинет ме чакаше Окено, който, изпреварвайки лейди Митас, тихо,
почти утвърдително попита:
-Изключи те.
Сдържайки сълзите си, почти беззвучно отговорих:
-Не зная.
Старши следователят поклати глава и за пореден път ме укори:
-И защо ти трябваше да се навираш там?
-За отговори – гласът ми трепереше, брадичката също.
-Риате-Риате, има неща, в които такива беззащитни като теб е най-добре да не се пъхат.
До къде я докарахте само с кражбата на онази пластина, Риате! Загинаха двама дроу, на вас
едва не ви видяха сметката, в схватката с каррагите бяха ранени деветима стражи. И всичко
това, само заради една тъпа и необмислена постъпка!
Какво можех да отговоря? Че искахме сами да разкрием тайната, и че и двамата с Юрао
сега си плащаме за действията? Офицер Найтес беше отстранен от работа, а аз, съдейки по
всичко, явно ще бъда изключена. Нас просто доста грубо ни поставиха на място. В това, че
ние самите не сме особено съгласни, че това е нашето място, никой не се съмняваше, но
мнението ни съзнателно и напълно го игнорираха.
-Аз ще поговоря с лорд Тьер – меко произнесе Окено, - но дори да те изключи, ще дойдеш