жените на нашия клан не просто не приемат, не търпят подобни жестове.
Аз само кимах, слушайки думите й и крадешком наблюдавах държанието й - Шаена Верис сега крачеше
по-уверено, гърба си държеше невероятно изправен, лицето бе приело властно изражение, като че ли
тя от самото начало показваше на всички наоколо, че заема по-високо положение. В момента, когато се
приближихме, вратите със скърцане се разтвориха, позволявайки ни да видим двора, покрит с подрязана
трева, посадените в равни редички цветя, окачените по стената на крепостта лъкове и стрели, играещите в
двора деца, които, когато забелязаха лейди Верис веднага спряха и склониха главички.
- Изразяват почит - поясни ми кураторът, водейки ме към дървената постройка.
Вратата пред нас отвори жена, която поразително приличаше на самата лейди Верис, но беше доста по-
възрастна. Тя имаше черни, вече посребрени коси, удивителни зелени очи и остри зъби, които проблеснаха, когато ни се усмихна.
- Мамо, това е Дея, Дея, това е майка ми, лейди Шахасса Верис - обявя капитанът, след което ме прегърна през
раменете и без да каже и дума на майка си, ме помъкна към страничната врата.
- Тъмни - едва смогнах да я поздравя аз, преди лейди Верис да блъсне с крак вратата и да ме напъха в стаята.
А там имаше рокля!
Огромна, черна, с дантели, които се спускаха на вълни от талията надолу, докато явно раменете и ръцете
трябваше да са открити, изобщо - роклята беше внушителна! И освен роклята, в стаята се намираха дванайсет
жени-върколаци, всички високи и тъмнокоси, с плавни движения и хищни усмивки и... И такава огромна
черна рокля!
- Ти ще си великолепна в нея! - увери ме лейди Верис. - Със светлата ти кожа и с този цвят на косата - черното
е твоят цвят! Събличай се!
- Идеята с дантелите беше моя - споделяше възбудата й и Дара, - тя е потресаваща, нали?
- Невероятна е - искрено се съгласих аз.
Роклята наистина беше невероятно красива, удивителна и не приличаше на никоя друга, която бях виждала.
И докато стоях пред огледалото, облечена в това творение на Дара и лейди Верис, не можех да не се съглася
с това, че тя наистина ми отиваше. В нея, като че ли талията ми беше по-тънка, ръцете, в дълги дантелени
ръкавици, изглеждаха аристократично, кожата - по-бяла, косите - по-ярки.
- Алено червило, традиционните артефакти на рода Тьер и ти ще бъдеш най-прекрасната булка в историята
на Тъмната империя, Дея! - гръмогласно отсъди Дара.
И всички се съгласиха с нея. Дори аз. Защото роклята наистина се оказа великолепна, само че имаше едно
„но” - не бях я избрала аз!
И напускайки резиденцията на клана на Прокрадващите се, с огромна кутия, в която се намираше не само
роклята, но и ръкавиците, обувките и златния прашец, който трябваше да разпръсна отгоре си, след като
облека тоалета, аз пътувах към дома на Риан, обзета от една-единствена мисъл „Какво да правя?” Не ми се
искаше да обиждам Дара и лейди Верис, а и роклята наистина беше разкошна, но...
Когато каретата навлезе в центъра на града, започна да вали, но на живота в столицата това съществено не
се отрази - просто светнаха призрачните магически навеси над тротоарите, собствениците на крайпътни
ресторации отвориха чадърообразни щитове, пестеливите гноми просто вдигнаха качулките си, тъй като
не искаха да се харчат за магическа защита и наопаки - сваляха шапки и наметала и подлагаха лицата си под
струите вода русалките, дриадите и другите водни и горски жители. Не можах да не запомня едно зеленокосо
момиче, което разпери ръце и се завъртя, улавяйки с устни капките дъжд.
Когато каретата стигна до дома на лорд Тьер, разположен от другата страна на дворцовия площад, ни
посрещна икономът, господин Ларре, който не беше нито жив, нито човек.
- Кошмарни, лейди Риате - произнесе той, с един жест покривайки с блестяща козирка пространството от
каретата до парадния вход и подавайки ми ръка. От каретата излязох само аз - Верис, предавайки ме в ръцете
на иконома, съобщи, че те с Дара имат още много работа и връчи кутията с роклята на господин Ларре. Аз
изпратих каретата с дълъг печален поглед, без да се радвам дори на възможността да се добера до книгите.
Утре щях да се омъжа...
Утре! И аз вече бях в ужас от това. В ужас, че се бях съгласила с толкова прибързано бракосъчетание, независимо от уговорката ни с лорд-директора, сватбата да се състои едва след като завърша Академията на
проклятията, а сега... Как можах да се съглася?!
- Лейди Риате - Ларре се наведе в почтителен поклон, - въздухът е влажен, да влезем в къщата, не ви трябва