да настивате преди утрешното важно събитие!
„Няма значение, ще ме излекуват и ще ме помъкнат към олтара!” - хмрачно си помислих аз. Едва вчера, политайки нагоре в танца и падайки в обятията на лорд Риан Тьер, аз бях готова да му дам всичко - себе си, живота си, съгласието си... Но вече днес, всичко, което изпитвах беше смесица от ужас, съмнения и съжаление.
Не исках да се омъжвам! Изобщо не исках! Аз...
Внезапно към дома на Риан зави кортеж от пет карети, теглени от кентаври и аз неволно го проследих с
поглед именно заради това.
С искрено изумление продължих да гледам приближаването му, откровено недоумявайки, докато Ларре не
произнесе:
- Струва ми се, че това са гостите ни!
- Гости? - като ехо попитах аз.
Икономът подсвирна и от къщата се изсипа останалата прислуга. Госпожа Илин взе кутията със сватбената ми
рокля от ръцете на Ларре, докато останалите работещи в дома на Риан се построяваха в две редици покрай
пътеката пред входа. Но не това ме потресе окончателно - слугите стискаха букети цветя, а в ръцете на една
от камериерките, които застанаха от двете страни на иконома имаше кошничка с плодове, докато другата, на
бродирана ленена кърпа, държеше пита хляб с чинийка ягоди ирмин отгоре му. И явно краваят беше толкова
вкусен, че веднага ме обгърна аромата на току-що изпечен хляб. Странно, обичаят да се посрещат гостите
с цветя, плодове и хляб с ягоди ирмин, това си беше обичаят на моето родно Приграничие! При това така
посрещаха само най-скъпите гости, роднините, които дълго не ги е имало и сега са се върнали.
Но аз не успях дори да се обърна към Ларре, за да го попитам, когато вратичката на първата спряла карета се
отвори и на тротоара излезе баща ми. А икономът с припрян шепот произнесе:
- Цяла нощ учих думите, традициите и обичаите на суровите пригранични ловци, дано да не се изложа...
Потресена до дъното на душата си, дори не знаех какво да кажа или да правя. Защото чаках роднините си чак
вечерта и то не в такова огромно количество, освен това не тук, а в най-хубавата странноприемница „Черни
облаци”...
- Ларре, а вие нищо ли не искате да ми обясните? - използвайки паузата, докато тате, обърнал се, помагаше на
мама да излезе от каретата, изсъсках аз.
- Какво да ви обясня, лейди Риате? - стараейки се гостоприемно да се усмихва на излизащите от каретите мои
роднини, прошепна Ларре. - Вие съобщихте, че гостите ще се настанят в странноприемницата, лейди Тьер
настояваше, че ще са в нейното градско имение, там дори вече били подготвили всичко, но господарят твърдо
заяви: „Роднините са мои, значи ще живеят в моя дом!” Заповедта си е заповед, ни приготвихме четиридесет
и две стаи, аз увеличих щата на прислугата, цяла нощ учихме вашето наречие, религиозните особености и
традициите. И изобщо, вземете да се усмихнете, че госпожа майка ви ви гледа разтревожено!
И наистина, когато се обърнах и погледнах към мама, забелязах объркания й вид и осъзнах колко неловко
явно се чувстваше... А след това изхвърлих всичко от главата си и се втурнах към родителите си, без да мисля
за нищо друго, чувствайки искрена благодарност към Риан за този неочакван подарък.
Бяха пристигнали всички! Мама, тате, бабите, чичовците и лелите, братята и сестрите със семействата си.
Изведнъж улицата се задръсти от светлокожи жители на Приграничието и всички, които преминаваха,
пропълзяваха или прелитаха наблизо, се заглеждаха в огромната тълпа чистокръвни човеци, внезапно
изникнала в центъра на многорасовата столица на Тъмната империя. И аз някак се замаях, напрегръщана
и нацелувана от многобройните роднини, които се опитваха да маскират смущението си пред прислугата
с висок и припрян говор. Млъкнаха само за момент, едва когато Ларре пристъпи напред и извинявайки се
за отсъствието на стопанина на дома, който по думите на иконома, в момента беше зает с борба с доброто, помоли баща ми да разчупи питата и да хапне хляб с ягоди ирмин.
После имаше много възторжени ахкания и охкания по повод къщата на Риан, в която по нашите традиции, първи влязоха баба Дора и баба Айяр. Всъщност, те престъпиха прага, застинаха и веднага се опитаха да
се измъкнат обратно навън с уплашен шепот: „Леле, сбъркахме май, това ще да е дворецът на самия негово
тъмнейшество!” но Ларре излезе от положението, заявявайки:
- Не, моля ви, как може! Обителта на отвратително-помпозния вкус се намира отсреща, през площада - и той
посочи към императорския дворец, който бабите ми преди не бяха забелязали, тъй като каретите закриваха