гледката. - А у нас всичко е издържано в изискания стил на функционалност и строгост.
И всички се втурнаха да гледат що за звяр е тази „функционалност”, тъй като със строгостта в приграничието
бяха добре запознати. И така се получи, че на отвън на улицата останахме само ние с мама и тате.
- Как си, дъще? - попита тате, прегръщайки ме през раменете.
Дори не знаех какво точно да отговоря. Затова признах това, което чувствах:
- Страх ме е много да се омъжвам. Но Риан отказва дори да слуша за отлагане на сватбата... и работата не е
само в Риан, ако само заговоря за това с Юрао, той със сигурност ще ме претрепе.
В този момент тате намръщено попита:
- Аз не разбрах, кой е младоженецът?!
- Риан - припряно отвърнах аз.
- А тогава, какво общо има дроу? - възмути се тате.
Спомних си, че баща ми не се отнасяше много добре към Юрао, но реших да кажа истината:
- Офицер Найтес и столичната гномска община се занимават с организацията на сватбата. Родителите ми се
спогледаха, и тъй като на тате това явно не му се понрави. си замълча, а мама попита:
- Дея, мила, ама защо напълно странични нехора...
- Те не са странични, мамо, те са от нашите - отбелязах аз. Кимвайки, майка ми продължи:
- Добре, но защо тези „наши”, въпреки че не мога да разбера от коя страна гноми и дроу могат да са от нашите, се занимават със сватбата, та нали...
Аз се усмихнах на татко, който изглеждаше като непоклатима скала в бялата си риза, черния елек и черния
панталон, напъхан във високите ловджийски ботуши, преместих поглед към мама, която беше толкова крехка
в роклята си, избродирана с пролетни цветя и се опитах да обясня:
- Риан е тъмен лорд.На сватбите на тъмните лордове присъстват само трима - булката, младоженецът и духът-
хранител на рода. Това е.
След кратка пауза, тате отбеляза:
- Икономично.
- Може тогава да е най-добре да си тръгнем? - притесни се мама.
- Не-е-е - проточих аз, - тъй като сватбата я организира Юрао и гномската община, съответно всичко ще
е според традициите на гномите, а на гномските сватби присъстват всички роднини, приятели, делови
партньори и даже конкурентите. От конкурентите обикновено изискват по-скъпи подаръци, просто така, от
злоба. И затова...
- Но ти се омъжваш за тъмен лорд! - гневно ми напомни баща ми.
- Но Юрао е мой делови партньор и според договора, подписан от Риан, всички важни за мен събития
организира съответно кантората „ДеЮре”, така че...
- Не разбрах! Кой точно е мъжът ти? И къде е сватята ми?!
Тате държеше на старите традиции, и като се имаше предвид, че в Приграничието, жената практически
ставаше собственост на семейството на съпруга си, то тате и неговите въпроси бяха повече от разбираеми.
- Къде е сватята ми, питам?! - повтори баща ми. - Не мога изобщо да разбера, защо лейди Тьер не се занимава
с всичко това?!
Да, при нас традицията повелява, сватбата да я организират заедно родителите на младоженците и те решават
всички въпроси само помежду си...
- А защото Юрао е против! - изтърсих аз. - Това е. Юрао е моят делови партньор и на мен ми харесват гномските
сватби!
Тате присви очи и уточни:
- Тези същите, на които започват да пият един час преди да поднесат мезетата?! Всъщност, да, но аз и понятие
си нямах откъде тате можеше да знае за това.
- Ще кажа лично на теб да ти донесат мезетата предварително - издигнах последния си аргумент.
И осъзнах, че със сватбата ще има още проблеми» а за Юрао ще е най-добре да не се мярка пред очите на
тате. Така че, нещата хич не ми харесваха... просто не можеше да са по-зле!
Но се оказа, че не бях права.
- Орон, ако това е решението на Дея, ние сме длъжни да го подкрепим - нададе глас мама, хващайки ме за
ръката.
Не, това именно не беше лошо, лошото настана, когато мама, леко смутено се усмихна и ми каза:
- Няма нищо, моето момиче, дори сватбата да не е точно както се прави по нашите места, роклята ти ще е
истинска, пригранична! Ние я бродирахме от деня, в който ти ни представи лорд Тьер!
Ама че Бездна!
Не мина и четвърт час, и аз вече стоях пред огледалото, а цялата женска половина на семейството ми
възторжено ахкаше и възможно най-енергично изразяваше възторзите си. А аз гледах роклята с прасковен
цвят, избродирана с мъниста, стегната в кръста с пояс, също избродиран с мъниста. На разпуснатите ми коси
се кипреше венче от цветя, които една Бездна знае как бяха стигнали до тук живи и свежи. Освен това, бях
обута в червени ботушки до коляното... Не, роклята беше много красива, традиционна дори, но... Първо, внушителната кутия с черната рокля от лейди Верис и Дара вече ме чакаше в спалнята и второ, аз исках сама