да си избера роклята!
- Много си красива - мама разглади незабележима гънка на ръкава, - и веднага се разбира откъде си родом, Дея. Харесва ли ти?
- Много, мамо.
Роклята наистина ми харесваше, само че не в качеството си на сватбена!
В този момент влезе една от камериерките и ни покани на обедната трапеза. Възползвайки се от това, че
останах сама, внимателно свалих всичко, преоблякох се в тъмно-зелена рокля, една от гардероба, приготвен
за мен от вампирките и осъзнах, че сега ужасно ми липсва Юрао. Не знам как, но той със сигурност би
измислил какво да правя. Защото Юрао си беше Юрао.
Към трапезарията слизах, както осъден на смърт върви към ешафода, струваше ми се, че нищо по-лошо не
може вече да се случи. Е, какво пък, грешах...
- Скъпа сватьо, уважаеми свате! - раздаде се от голямата столова, още преди да вляза в нея и надявам се, че
никой няма да ме осъди за това, че чевръсто се врътнах на токове и без дори да се замисля, изтичах обратно
нагоре по стълбите. Никой не можеше да ме осъди, защото никой не ме беше видял. А междувременно, откъм
столовата се дочу:
- Рдаен.
- Орон.
- Ах, скъпи сватове, ние чакаме, чакаме, а вие!
Гласчето на лейди Тьер ме накара да преодолея несъзнателно още десетина стъпала, а там вече, открих две
камериерки, които стояха тихо и наблюдаваха удивено бягството ми. Но те със сигурност осъзнаха какъв е
проблемът, когато се разнесе:
- И къде е нашата невяста, къде е Дея?
И двете дриади отстъпиха, предлагайки ми мълчаливо да продължа бягството си, но... беше късно - трясък
на пламък отчетливо се разнесе някъде горе, на втория етаж, откъм моята спалня, а след това на стълбите
бързешком излезе лейди Тьер.
- А, ето къде си - пропя свекромонстърът. - Скъпа, аз сега ще те открадна за малко, и повярвай, ти ще бъдеш
във възторг!
Това беше рокля... Сватбена, да.
И тя беше възхитителна. Светло-златиста коприна, с по-тъмен рисунък, повтарящ герба на рода Тьер, огромен
кринолин, внушителен шлейф, който сега две русалки положиха в полукръг и в този момент аз се озовах
в центъра на златното великолепие със стегнал ме корсаж със смъкната талия, акуратно деколте и тънка
лента, която обвиваше шията. Нежно - златисти ръкавици, с дължина до над лакътя, белоснежен воал, който
започваше от тиарата, вплетена в косите ми и се спускаше чак до края на шлейфа. Роклята беше изумителна, честно казано - най-хубавата от всички, просто невероятна... Но тя беше трета, а аз исках... сама да си избера
сватбената рокля...
- Ти си великолепна - лейди Тьер, в елегантен черен тоалет с ален корсаж и маншети, - и тази рокля подчертава
всичките ти достойнства - белоснежния цвят на кожата, крехките рамене, тънката талия и дори твоята стегната
малка гръд изглежда пленително.
Е, споменаването на гръдта беше излишно, например.
- Сега те всички ще видят за какво те е избрал синът ми! - гордо и някак отмъстително произнесе истинската
наследница на Тъмната империя.
След тази фраза, на мен окончателно ми призля и аз плахо уточних:
- Кой ще види?!
Изпъвайки рамене, блестящата тъмна лейди се усмихна победоносно, и то така, че острите й кучешки зъби
проблеснаха в ярката дневна светлина и невъзмутимо произнесе:
- Скъпа, каквото и да си мислиш ти, каквито и сметки да си прави твоят ушат делови партньор, всички
придворни на Тъмната империя ще получат покани за сватбата. Тях вече ги отпечатват в най-добрата
типография на столицата.
Това беше краят!
Това си беше Бездна, при това пълна и основателна!
Това беше именно този ужас, от който беше призвана да ме избави идеята за гномската организация на
сватбата! И аз само едно нещо не разбирах:
- Лейди Тьер - беше неудобно да се обръщам, облечена в тази рокля, така че ми се налагаше да се взирам в
свекървата си чрез отражението в огледалото, - в условията на брачния договор...
Тангирра не ми даде да продължа, вдигна ръце и щракна с пръсти.
В този момент, шивачката, която владееше изкусна магия, роклята наистина потвърждаваше степента на
майсторството й, камериерките, трите тъмни лейди, които съставяха свитата на лейди Тьер, девойките, които се занимаваха с бродерията и изобщо всички, напуснаха скоропостижно залата, в която аз стоях пред
огромна огледална стена, оставяйки ни двете със свекромонстъра насаме.
И ето тогава, приближавайки се към мен и фиксирайки ме с очи от горе надолу, лейди Тьер продължи:
- Скъпа Дея, аз безкрайно дълбоко ценя твоя пар-р-ртньор, Бездната да го нагълта дано, и цялата гномс-с-с-с-