се усмихва, се обърна към мен и произнесе:
- Дейка, аз знам, че са ти роднини, но може ли да изям тая там, тлъстата, а?
Леля Руй, същата онази, дето ме беше сватосала за ковача, обвинявайки ме, че в града съм стигнала дъното, седеше през три стола от вампирките и се тресеше. Не, тя не викаше, не се възмущаваше, а се опитваше дори
да не диша. Тя просто ужасено се тресеше.
- Не може, Золя - меко отвърнах аз.
- А може ли аз? - с надежда се осведоми Найвъри.
Въпреки здравия смисъл, тук никой не се боеше от вампирките, освен леля Руй. Аз поначало се бях
разтревожила, опасявайки се, че децата на сестрите ми и моите малки сестрички - Нека и Сира могат да се
стреснат, но не - децата радостно и широко се зъбеха в отговор на сестрите Лангавер, боеше се единствено
леля Руй.
- Не, Дея, сериозно, аз обикновено гадости не ям, но нея с удоволствие бих я разкъсала! - продължи обидено
Зоел.
- Дея, тя те нарече стара мома! - издаде причината за кръвожадното им настроение Найвъри.
Не се и съмнявах, че леля Руй е способна на такова нещо, пък и честно казано:
- Аз скоро двайсет и две ще навърша - обясних аз, - така че...
- Колко?! - едновременно възкликнаха и двете вампирки. Секунда мълчание и Зоел гръмогласно обяви:
- Така, край, сватбата се отменя!
- Поддържам - Найвъри също се изправи, - на детето още му е рано да се омъжва, аз на двайсет и две години
още в къси роклички припках, та това все още е най-хубавото време на младостта!
И двете тъмнокоси, белокожи вампирки, с алени устни и очи в същия цвят, в черни прилепнали рокли,
решително тръгнаха към мен, но... Но когато в ситуацията се намесват тъмни лордове, а още повече, тъмни
лейди, на вампирките им остава само да си траят, тъй като яростта на тъмните е много по-силна и несдържана...
- Ще ви убия! - тихо, но много заплашително изсъска лейди Тьер.
Сестричките Лангавер, дъщери на главата на дома СайКор спряха, откровено напрегнати от яростта, която
външно Тангирра Тьер маскираше зад една от най-очарователните си усмивки. И явно поради тази причина
всички се разтревожиха и дори децата престанаха да се усмихват и се свиха.
- Скъпа - откъсвайки се от беседата си с баща ми, проговори лорд Тьер - какво се е случило?
И блестящата наследница на Тъмната империя, завъртайки се към него, изведнъж демонстративно и фалшиво
изхлипа и възкликна:
- Какво се е случило? Рдаен, те... той... та те там всички са се наговорили! И цялата сватба я организира онази
кръстоска на остроухи и брадати!
- Само недейте да обиждате Юрао! - мигновено се възмутих аз.
Обляха ме с мрачен поглед, след което по най-подъл начин измъкнаха отнякъде носна кърпичка, скръбно
я поднесоха към очите, сякаш попиваха сълзи, които изобщо не се и предвиждаха и лейди Тьер обидено
продължи:
- Тази гномска община, Рдаен, те... те взеха и отмениха всичките ми поръчки, защото, виждате ли, офицер
Найтес за тях е „свой”, а те „своите” не ги изоставят в беда! И поканите, Рдаен, ти знаеш ли какво са изпратили
вместо нормални покани на всички благородници на Тъмната империя?!
Това не го знаех дори аз, и затова, когато лейди Тьер измъкна от джоба си и хвърли по масата към мъжа си
купчинка картончета, аз се пресегнах и също взех едно. Между другото, Зоел и Найвъри направиха същото, както и по-голямата част от роднините ми. Тьер-старши не се затрудни да се навежда, просто протегна ръка
и един от белоснежните пликове сам долетя в дланта му. Децата възторжено ахнаха, възрастните се заеха с
четене.
Скъпи лорд и лейди /
Каним ви на тържеството, посветено на бракосъчетанието на великия лорд Риан Тьер и възхитителната
госпожа Дея Риате, което ще се състои в 22 часа, в императорския дворец, златната зала!
Забележки:
Забранени са следните цветове в облеклото - черен, червен, бял, златист; Забранени са скъпоценностите; Забранено е да се демонстрира неуважение към другите гости на церемонията. С искрено уважение -
Кантората за частни разследвания „ДеЮре”.
- И това вече са го отпечатали! - изсъска лейди Тьер. - И са го разпратили! И типографията на братя Селон
отказва да приеме моята поръчка за покани!
А аз не можах да не се възхитя от Юрао - ако в графата „подател” стоеше „старейшините на гномската община”
щеше да ме е страх дори да си представя в какво можеше да се превърне тази ситуация за самите гноми, а
така, всички претенции трябваше да се предявяват на „ДеЮре”, тоест, на мен, а като се има предвид, че аз
си имам Риан, никакви претенции нямаше да има. Впрочем, радваше ме и още едно нещо - беше се появил