шанс, че ще ни се размине изобщо без придворни! В смисъл, имаше надежда, че те ще се обидят поголовно
и оскърбени, няма да дойдат...
- Защо?! - междувременно продължаваше да играе за пред публиката, по-точно за пред моите родители, лейди Тьер. - Защо аз, майката на младоженеца, не мога да организирам сватбата на единствения си син?!
- Дея? - гневно и въпросително надигна глас тате, доказвайки, че представлението на лейди Тьер е имало
успех.
В първия момент се почувствах страшно неудобно, гузна и изобщо ми стана неприятно, но във втория,
вдигайки брадичка и без да гледам към никого, силно и ясно отсякох:
- Защото договорът си е договор! Тишина в столовата, а след това Зоел каза:
- Именно!
А Найвъри добави:
- Всъщност, тъмните лордове трябва да са благодарни до гроб, че изобщо са поканени. А тях ги канят само
защото сватбата я организират кантората „ДеЮре” и гномската община, иначе и сватбено тържество нямаше
да има.
- И Юрао не е кръстоска на остроух и брадат - Зоел гневно се втренчи в лейди Тьер. - А ако нещо не ви харесва, можете да идете по... при Доха!
- Ще го убия! - изсъска свекромонстърът, излизайки на момента от образа на нещастна и оскърбена майка.
- Едва ли, той е стригой и отдавна е мъртъв - инатливо напомних аз.
- Дея, да излезем за малко! - баща ми се изправи.
Напускайки трапезарията след него, зърнах триумфиращата усмивка на Тангирра и това не добави радост
към ситуацията. Но пък с облекчение забелязах, че след мен тръгнаха и сестричките Лангавер.
Баща ми, излизайки в коридора, за миг се огледа неуверено, но тате никога не е бил плах, затова, извиквайки
една от камериерките, попита къде тук двама души могат да си поговорят. Дриадата веднага ни отведе до
една от терасите на втория етаж, откъдето се виждаха площада и двореца зад него.
Зоел и Найвъри останаха зад вратата, но аз последвах тате и седнах на един от диваните, когато той го посочи.
Той самият, един от най-добрите ловци на Приграничието, се приближи до прозореца, застана там с ръце зад
гърба, вглеждайки се в пейзажа. Няколко секунди стоя така, а след това:
- Дея, ти си най-голямата ми дъщеря. Това го знаех прекрасно.
- Ти постигна невероятно много и ние с мама се гордеем с теб. Това, например, не го знаех и ми стана много, много приятно.
- Но разбери, дъще - продължи тате, - ти се омъжваш, ти влизаш в ново семейство, където едно от най-важните
ти задължения е да си покорна и да се подчиняваш на волята на мъжа си и на неговите родители. Още повече
че това е едно много уважавано семейство!
Тате обърна глава към мен, измери ме с недоволен поглед, забелязвайки, че единствената реакция на думите
му е глухо раздразнение. Опитвайки се да скрия собствените си емоции, се втренчих в отпуснатите си на
коленете ръце.
- Дея, от майката на съпруга зависи благополучието на младото семейство и ако ти не станеш по-търпима
към нея, семейният ви живот ще се превърне в... мамка му!
Отмятайки глава, удивено погледнах към татко и разбрах причината за неволното му възклицание - зад
прозореца имаше дракон! Тъй като ние се намирахме едва на втория етаж, то обзорът на златното създание
беше превъзходен, защото ако бяхме се качили на третия, сигурно щеше да му се наложи да си протяга шията.
- Дея, хлапе, отваряй - прогърмя зад прозореца.
Хвърляйки се към крилата на верандата, аз блъснах резето, прокарах пръсти по края, сваляйки и защитата и
разтворих прозорците. В същия миг на терасата скочи внушителен нагъл котарак, измърка и при следващата
си стъпка се преобрази във висок лорд в златен костюм, със златни коси и зелени очи с абсолютно
невъобразим цвят. И без да обръща внимание на баща ми, който дето само не опипваше пояса си в търсене
на ловджийския си нож или някакво друго оръжие, Наавирр ме подхвърли нагоре, хвана ме и държейки ме
с изпънати ръце, се поинтересува:
- И как я кара тук моето дребосъче?
- Добре я кара! - въздъхнах аз.
И мен отново ме стиснаха в прегръдките, след това ме взеха на ръце, и така лорд Наавир пристъпи към
дивана, седна, настани ме на коляното си като малко момиченце и също като с дете, започна да говори:
- Браво, умница си ми ти, моето момиче. Щото Юр вика „литни до Дейка, литни до Дейка”, че уж тук злата
лейди Тьер притиска и тормози партньора, цялото настроение на дребната преди сватбата ще развали и ще
си имаме най-печалната булка в историята. А на нас нали не ни трябва печална булка?
- Не, не ни трябва - усмихнах се аз.
- А така - кимна Наавирр. - Дейка, хлапе, разбери, ние с Юрао нямаме никакво желание да те даваме на когото