Тате стоеше потресен от откровеността на дракона, а аз бях застинала по съвсем друга причина - „смисълът
на първата брачна нощ се свежда до зачатието...”
- Дейка, хлапе, ти какво се уплаши? - забеляза побледнялото ми лице Наавирр. Аз премълчах.
Тате произнесе:
- Стига откровения за днес. Дея, аз отивам при сватовете, че някак неудобно се получава.
- Да-да - разсеяно се отзовах аз.
Едва вратата се затвори зад гърба на тате, в стаята се втурнаха като хали Зоел и Найвъри, но аз лично не
намерих в себе си сили дори да им се усмихна приветливо, защото мен ме заливаше паника!
Наавир стисна в радостните си обятия първо едната сестричка Лангавер, а след това и другата, целуна и
двете и не забеляза веднага моето състояние. Но затова пък, когато ме зърна, пусна вампирките и предложи:
- Ще бягаме ли?
И аз намерих сили да кимна.
- А, не! - възмути се Зоел. - Не преди да облечеш роклята, Дея! И всъщност, най-добре е да бягаш от пред
олтара, след като вече си поразила всички с красотата си. Какво си увесила нос? Да вървим в стаята ти и
повярвай...
- Ти ще бъдеш във възторг! - завърши фразата й Найвъри.
Ето в този момент на мен окончателно ми се вгорчи живота, тъй като веднага възникнаха неприятно
подозрения.
И те се оправдаха.
Това беше рокля!
Белоснежна, от изискана дантела, която ме облепи цялата - от шията до средата на бедрата. По-надолу
не прилепваше така силно, но само защото имаше огромна цепка. Тя вървеше по десния крак и нямаше
нищо общо със скромността. Както всъщност и самата рокля - дантелата оставяше малко пространство на
въображението.
- Ти си потресаваща! - прошепна Зоел.
- Може ли и аз да погледна? - раздаде се иззад вратата гласът на Наавирр.
- Не! - изписках аз.
- Дея, престани, ти имаш много красива и изящна фигура, няма от какво да се срамуваш - обади се Найвъри.
- И ако ти не облечеш тази рокля, аз ще се обидя - успокои ме Зоел.
- А ние, вампирите, сме злопаметни - напомни Найвъри. Четвърта сватбена рокля...
Не, аз не казах нищо на сестрите Лангавер и дори отказах да сляза с тях в трапезарията, мотивирайки се с
това, че трябва да поговоря с Наавирр.
И правилно направих, защото едва ние с Късметчето слязохме на първия етаж, Ларре съобщи, че са дошли
две жени с необичаен вид и питат за госпожа Риате, тоест, за мен.
- Добре че съм тук - отбеляза Наавирр, - ще съм ти вместо охрана.
- Да не би да допускаш, че в дома на Риан нещо може да ме заплашва? - поинтересувах се аз, влизайки в
гостната след иконома.
А там ме чакаше висока сивокоса жена в дълъг сукман и когато се обърна, аз потресено въздъхнах:
- Герата?!
Служителката на Забравения бог, влъхвица от едно от човешките кралства, радостно ми се усмихна, а след
това се поклони ниско, чак до земята, както беше прието сред човешките жрици. И нейната спътница, която
ми беше напълно непозната, се поклони също толкова дълбоко.
- Тамина - представи я Герата. А аз удивено промълвих:
- Вие сте тук, в столицата....
Влъхвицата се приближи, прегърна ме, без да обръща внимание на моментално напрегналия се Наавирр и
с шепот попита:
- Роднина?
- Партньор, наставник, възпитател и старши отговорник - вместо мен, начумерено отговори духът на Златния
дракон, - а вие, уважаема носителко на странен вид магия, която не успявам да идентифицирам, отстъпете
крачка назад, бъдете така добра.
- Наавирр, Герата не е опасна - подхванах аз.
Късметчето тихичко изруга, след това протегна ръка, хвана жрицата за китката, дръпна ръкава й нагоре, оголвайки тънката шевица на кожената й гривна и посочвайки я, съобщи:
- Едно докосване - болест, две - смърт. А ти казваш, че не е опасна, хлапе...
Меко издърпвайки ръката си, Герата замислено огледа златокосия лорд в златни дрехи, примижа и
предпазливо
уточни:
- Древен? На повече от хиляда години?
Наавирр премълча, но това беше едно такова потвърждаващо мълчание, затова влъхвицата кимна, приемайки
истината и произнесе странна фраза:
- Кръвта на изгрева да не потече обратно.
Мигновено отпусналият се Наавирр се усмихна и отвърна:
- Мракът залеза да не погълне.
И двамата, с подчертано уважение се поклониха един на друг.
- Нищо не разбрах - съобщих аз.
- Малка си още - обясни драконът.
- Млада е - поправи изказването му Герата.
След това даде знак на втората влъхвица и тя се приближи, държейки в изпънатите си ръце три вързопа. И
продължи да ги държи, докато Герата, усмихвайки се, произнесе:
- Ние никога няма да забравим какво направи ти за нас, служителките на Забравения, ние никога няма да