можем да ти се отплатим за спасените животи, но бихме искали да върнем поне частичка от доброто, което
ти направи. И едва, когато пристигнахме в столицата, аз разбрах колко навременен е подаръкът ни. Това е за
теб, Дея.
И на мен ми подадоха първия вързоп.
- Уверена съм, че ти много ще се зарадваш - с усмивка ме увери влъхвицата.
Аз мълчешком скъсах хартията и извадих невероятно тънка, белоснежна рокля, избродирана с охранителна
шевица, с блестящ копринен конец.
Да, това беше рокля!
Сватбена!
Струваше ми невероятни усилия да изстискам от себе си благодарна усмивка.
- Магията на тъмните е силна - произнесе Герата, - завистта на тъмните лейди към теб - също, ненавистта
на някои лордове - огромна, но ако си облечена в тази рокля, никой и нищо не може да ти навреди, Дея.
Бродерията ще те защити и от магия, и от завист, и от лоши помисли и от проклятия смъртоносни.
Да-а-а, пък и самата рокля беше удивително прекрасна - най-тънък лен, бродерия, подобна на скреж по
стъклата, открита шия, скромно деколте, талията се стягаше с кръстосани шнурчета, а полата се разширяваше
като лилия... Много красива рокля - нежна, елегантна, такава, която ти се иска да докоснеш.
- Това не е всичко - продължи Герата.
Аз внимателно сгънах роклята и я предадох на Наавирр, а влъхвицата ми подаде следващия пакет с думите:
- Това ще облечеш, когато настане денят на раждането, болка почти няма да усетиш - и аз разгънах дългата
нощна риза. - А това е за отрочето, когато настине или сънят му е неспокоен. Шевицата тук е особена, здраве
носи, спокойствие дарява, древна е... Твоят дракон и сам може да ти обясни.
- Благодаря - искрено я прегърнах аз, притискайки мъничката ризка към гърдите си и чувствайки дори само
така, от простото докосване някаква топлина и спокойствие.
- Няма за какво, Дея, ние сме ти още по-благодарни, повярвай.
Аз вече бях осъзнала, че не ми се иска да се разделям с малката ризка за моето бъдещо детенце, изобщо
не искам, дори съм готова постоянно да я държа в ръцете си. Но не беше време, така че, аз сгънах всичко,
опаковах го отново и произнесох:
- Да вървим на трапезата, всичките ми роднини са се събрали.
Предполагам, че влъхвиците досега не бяха виждали толкова благожелателно отношение - в Приграничието
почитат Забравения, така че служителките на култа му бяха приети много топло и сърдечно от всички, освен
лейди Тьер, която продължаваше да се оплаква на моите родители и на Тьер-старши.
Ние пък с Наавирр се измъкнахме и побързахме към втория етаж, за да отнесем пакетите, а когато се
приближихме до вратата, драконът замислено произнесе:
- Доколкото разбирам, това е третата рокля.
- Ти си знаел за идеята на лейди Верис? - удивих се аз.
- Разбира се.
Аз окончателно посърнах и тихичко си признах:
- Това е петата рокля, Късметче.
След това ние седнахме на масата, всички, освен леля Руй, която не издържа втренчения поглед на Зоел и
се скри в стаята си, оплаквайки се от главоболие. Мама и тате също ни напуснаха, приели поканата на лейди
Тьер и в крайна сметка, сватовете изчезнаха в езиците на златен пламък.
По-късно се оттеглиха и влъхвиците, а ние с Наавир, Зоел и Найвъри излязохме да ги изпратим. Тръгнаха си
и сестрите Лангавер, а над столицата вече се спускаше нощта и до полунощ оставаха не повече от два часа, когато Късметчето каза:
- Към Юрао? Аз кимнах.
Драконът се превъплъти моментално, подложи крилото си, с второто ме придържаше, докато се покатервах
отгоре му и се издигна в момента, в който аз се наместих удобно.
По-нататък всичко беше от нерви:
- Лети! - изкомандвах аз.
- Накъде? - удиви се Наавирр, който всъщност с подобни команди не беше свикнал и не ги очакваше.
- Надалеч оттук!
- До-о-обре - изгледа ме с крайчеца на огромното си око Наавирр, - само Юрао да идем да вземем.
И ние полетяхме към двореца. Въпреки че бихме могли да стигнем и пеша - просто трябваше да прекосим
улицата и площада, тук беше съвсем близко.
Само че Наавирр, гордо, игнорирайки напълно цялата истерично святкаща система за безопасност, премина
въздушната бариера над двореца, след това се заигра на криеница със Сивата стража, притаявайки се в
сянката на една от скулптурите, изобразяваща дракон и докато те летяха и възмутено разговаряха помежду
си, търсейки нарушителите, се превърна в тъмен лорд и носейки ме на ръце, напълно спокойно закрачи по
покрива в посока на мансардата и съответно към водещата надолу стълба. Сивите стражи, съобразили, че