набор на адепти в Академията на проклятията. Колко странно, все пак се преплитат нишките на съдбата -
Саарда беше се стремила да убие старата си съперница, а бе положила началото на моята история. Та нали
ако не се беше случило всичко това, аз отдавна щях да съм омъжена някъде в Загреб, щях вече да имам
няколко деца и нямаше да го има в живота ми лорд Риан Тьер.
- Това положи началото на моя край - продължи Саарда, - това беше първата ми грешна стъпка. Ти стана
моята Калиан!
Не разбирах точно какво имаше предвид, но магистър Еллохар насмешливо се отзова:
- О, да!
- Ти рушеше плановете ми един след друг - продължи морската вещица, - а артефактите, от своя страна, изменяха създаденото преди това, привличайки хора и събития, за да се доберат до теб. Десетилетия
подготовка, стотици съратници, хиляди подчинени... Човечке! - от гърлото й изригна болезнен крясък. - Ти
дори не си в състояние да оцениш това, което разруши! Ти не би могла да видиш красотата на моя замисъл!
Ти...
- Защо? - тихо попитах аз, без наистина да разбирам.
Та нали не можеше всичко това да има само една цел - отмъщение. Просто не можеше. Просто...
- Всичко е просто - отвърна вещицата, - може и да не можеш да разбереш мащаба, човечке, но всичко е
просто. На мен ми беше нужен възроден аргатаерр, който да възглави войските на Бездната, докато тук, след
преврата, властта би останала в ръцете на Алитерра. Бездната - от едната страна, Тъмната империя - от другата, ние щяхме да притиснем Хаос в клещи и да унищожим Арвиел Дакреа. И тогава, аз - тя започна странно да
се киска, - аз, Еннар ХатарГжен щях да царувам в Ада! Аз! Пукната пара не давам за тази империя, създадена
върху руините на Хешисаи, не ме интересува уродливата Бездна, аз бих получила власт в собствения си свят, човечке! В собствения си свят! Поне това способна ли си да го разбереш?!
Не, такова нещо не можех да разбера. Просто не можех. И единственото, което ми оставаше да кажа на Саарда, беше тихото, но много искрено:
- Благодаря.
Вещицата веднага престана да се смее, очите й неочаквано проблеснаха и хвърляйки се към мен така, че
веригите се опънаха, заскърцаха и затрещяха, тя изсъска:
- Какво?!
- Благодаря - вече по-високо, повторих аз. - За Царапка, за това, че загризена нападна татко и аз бях принудена
да отида в Академията на проклятията. За това, че в живота ми се появи лорд Риан Тьер. Аз не одобрявам
постъпките ви и никога няма да ги разбера, но наистина има за какво да съм ви благодарна.
Риан безшумно се приближи зад гърба ми, прегърна ме за раменете, аз покрих ръката му със своята, чувствайки
топлината и подкрепата му. Бях щастлива, не беше нужно да се оглеждам към миналото и нещастията, които
бяха белязали живота ми... Защо да го правя? Бях ги преодоляла, бях устояла, бях станала по-силна, имах си
и Юрао и Наавирр.
И вече никакво значение нямаше казаното с ненавист:
- Мразя те!
Тя явно искаше да произнесе още нещо, но вълна от син огън ни раздели и аз не чух нищо повече.
- Да, какви планове, какъв размах, какви грандиозни мащаби - замислено произнесе лорд Еллохар, играейки
си с пламъка, който танцуваше на дланта му, и който не оставяше съмнение кой управлява огъня около
Саарда. - И, да, прелест моя - поглед към мен, - ти нищо ли не искаш да ни кажеш?
Не исках. Нищо. Изобщо.
- Дея? - Риан плавно ме завъртя към себе си.
Ние наистина можехме никога да не се срещнем... Странна мисъл. Аз се вгледах в черните, леко мъждукащи
очи на лорд Риан Тьер, в лицето, засенчено от умора, в плътно стиснатите устни и отново в очите. Сега, когато
заплахата беше преминала, когато врагът, с чиито интриги толкова дълго се борихме, беше разкрит и окован, аз осъзнах, че вече не се боя. От нищо вече не ме беше страх. Защото най-страшното в живота ми щеше да
бъде никога да не го бях срещнала.
- Дея - силните ръце на магистъра се плъзнаха на талията ми - всичко ли е наред?
- Да - прошепнах аз, все така, без да откъсвам поглед от очите му. И вече по-убедително: - Да, Риан.
- Не се изплъзвай от отговора - недоволно произнесе лорд Еллохар. - Какво е това нещо, което знаеш ти, знае Тангирра Тьер, и както изглежда, Саарда, което прави Риан основен носител на кръвта на аргатаеррите?
Хайде, прелест моя, само един малък отговор и литвайте да си организирате сватбата!
Ярост и горчивина отчетливо се промъкнаха в последните думи, но ние с магистъра дори не се обърнахме.
Аз бавно тънех в очите му, но вече не се боях, че ще изчезна, ще се обезлича в тях, а Риан, навярно разбра, че между нас вече не бяха останали нито страхове, нито съмнения. А освен това, аз, за разлика от морската